Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Защо отидохте в Лос Анджелис?
— Ами, не признах пред детективите от Палм Спрингс, но след толкова много време предполагам, че няма значение. Трябваше да давам показания пред съда и не исках господин Уотсън да узнае за това. Щеше да му се стори скандално.
— Съд? Били сте замесен в престъпление?
— О, не! Бях нещо като свидетел. Ох, беше ужасно! — Харлан Пенроуд скочи и направи няколко крачки към барчето, откъдето си наля портокалов сок. — Искате ли сок? Прясно изцеден.
— Не, благодаря — отговори Ото, а Сидни поклати глава и забеляза бутилка „Джони Уокър“ с черен етикет.
— Ами — започна Харлан Пенроуд, връщайки се на канапето и кръстосвайки крака, след като се увери, че кимоното му няма да се разтвори, — всъщност, напуснах Холивуд и дойдох да живея в пустинята именно заради онази ужасна история. Работех в звукозаписно студио в Санта Моника, където хора без никакъв талант идваха да записват плочи. Беше толкова тъжно… Всички онези млади момчета и момичета с надежди и мечти. Малка рок група с някоя отвратителна песен, която едва са скалъпили. Непрекъснато бях в депресия.
Сидни Блекпул погледна часовника си, а Ото каза:
— След малко имаме друга среща.
— Така ли? — Харлан Пенроуд посърна. — Както и да е, един ден, докато правехме записи в студиото, шефът ми, който беше хомосексуалист, се скара с приятеля си, онази личност на име Годфри Паркър. Бяха на път да се сбият, когато си тръгнах за вкъщи. На другия ден намериха шефа ми. О, беше неописуемо!
— Какво се случи?
Ото започваше да се увлича от разказа на Харлан.
— Типично педерастко убийство: спомням си едно такова. Стана в жилищния блок, в който живеех. Хомосексуалист накълца на парчета любовника си. Ченгетата намериха чували за боклук из целия апартамент. „Той е в този“ — извика единият. „И в този“ — изрева другият. Ох, ужасно беше! Най-хубавата му част беше открита в чанта от кожа на алигатор!
— Да се върнем на звукозаписното студио — каза Ото и в края на краищата си наля портокалов сок.
— А, да. Сутринта портиерът се обадил и полицията дойде. Намериха шефа ми мъртъв. От ануса му стърчеше студиен микрофон. Отвратително!
— Да, доста гадно — съгласи се Ото.
— И Годфри беше надул звука до дупка! Този човек беше истински демон! И знаете ли какво казаха ченгетата, които дойдоха онази сутрин?
— Не мога да си представя — отговори Сидни.
— Първият рече: „Знам кой трябва да е починалият“. И после каза името на онзи телевизионен репортер от Седми канал. Дето винаги пише статии за полицията в Лос Анджелис. А другият заяви: „Заподозряният е един от нас. Някое ченге най-после е направило онова, което всички заплашвахме, че ще сторим“. Наложи се да срежат микрофона с резачка.
— Това искаше да направи Рейгън, когато се пошегува, че ще бомбардира руснаците — рече Сидни. — Но да се върнем на Джак Уотсън. Имаме нова информация, че може би е ходил в Холивуд в деня, когато е изчезнал. Купил е гума от представителите на „Ролс-Ройс“. Имате ли представа какво може да е правил там?
— В Холивуд? Не! Изумен съм. Той дойде в пустинята, защото беше уморен от последните изпити в колежа. Годеницата му също щеше да идва. Тук, в Палм Спрингс, имаме представител на „Ролс-Ройс“. Защо ще ходи чак до Холивуд за една гума?
— Тогава трябва да е имал друга причина — отбеляза Ото.
— Нямам представа защо би шофирал два часа, след като дойде тук да си почива. Нито защо е взел ролс-ройса.
— Защо казвате това? — попита Сидни.
— Той мразеше ролс-ройса. Казваше, че колата е много претенциозна. Не искаше да я кара. Имаше си собствен автомобил, порше. Майка му го купи. Ако е отивал в града по спешна работа, би взел поршето.
— Сигурен ли сте? — попита Сидни.
— Абсолютно. Така и не каза на родителите си, че ненавижда ролс-ройса, но на мен много пъти го е признавал. Затова не идваше тук със самолет. Не искаше да остава само с ролс-ройса. Винаги пътуваше с поршето си.
— Често ли идваше тук? Имам предвид да си почива — попита Сидни.
— О, може би два пъти месечно през учебната година. За по два-три дни.
— В полицейския доклад пише, че според баща му, Джак рядко идвал тук сам.
— Всъщност Джак идваше тук по-често, отколкото родителите му знаеха. Майка му и баща му са заети хора. Обикновено им казваше, че отсяда в студентското общежитие, но идваше тук. Не споменах това, защото веднага след като почина, не исках да казвам нищо повече от необходимото.