Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Петдесет години, ако се грижите за себе си. И много по-малко, ако шефът на полицията разбере, че не умирате.
Същия следобед, убеден, че още дълго време ще се нуждае от работа, Нейтан Хейл Уилсън се озова на шосето за Минерал Спрингс, за да провери дали Пако Педроса иска ченге с краткотрайна кариера в американското лейбъристко движение.
— Може да ти дам шанс, но тук не ми трябват профсъюзни деятели — предупреди го Пако.
— Приключих със синдикатите, шефе — обеща Уилсън. — Известно време бях откачил заради онзи доктор, когото ще съдя.
— Добре, защото нали знаеш онова игрище за голф в Индиан Уелс? Собственост на профсъюза на шофьорите на камиони. Чух, че Джими Хофа7 живее там. Под кота номер шестнадесет.
— Приключих със синдикатите, шефе — повтори Уилсън. — Дори не гледам филми с Чарлтън Хестън или Ед Аснър.
— Струва ми се добро момче — рече сержант Хари Брайт, довереникът на Пако Педроса.
— Добре, ще рискувам с теб — съгласи се шефът на полицията. — Ще те дам на моя човек от ФБР да те въведе в работата.
— Човек от ФБР?
— Чистокръвен индианец. Мейнард Ривас. Вероятно ще го намериш в клуб „11-99“ по-късно през деня. Търси нещо, което прилича на тапет на цветя. Това ще е. Обича пъстрите ризи.
— Едър ли е?
— Да, има много място за татуировки.
Мейнард Ривас израсна в резервата „Моронго“. Всичко, което тамошните индианци имаха на света, беше малка безводна площ пустинна земя и зала за бинго.
Мейнард прекара живота си в мечти да бъде индианец от племето Агуа Калиенте, които притежаваха огромни парцели земя в Палм Спрингс. Всеки квадратен метър там беше техен и наемателите плащаха рента, която напоследък бе хвръкнала до небесата. Говореше се, че един местен Агуа Калиенте получава двадесет хиляди долара на тримесечие. Друг взимал толкова за един месец.
Индианците от Палм Спрингс са най-богатите на глава от населението и Министерството на вътрешните работи вече не се грижи за тях. Бяха го обвинили в „намеса“ в кредитите на индианците. Това беше малко преди те да бъдат информирани, че „намеса“ означава „кражба“ на техния език. Индианците не плащат данък върху кредитите, а само върху вложенията си. Някои са образовани и се възползват от специално отпусканите от правителството стипендии. Други просто седят под вечнозелените храсти. Трети са наркомани.
Ето защо, когато туристите попитат къде живеят индианците, местните жители отговарят: „Където си искат. Те имат пари“.
Ако индианците от племето Моронго и Агуа Калиенте бяха разменили земите си преди осемдесет години, Мейнард Ривас щеше да кара ферари, а те щяха да си купуват бензин само за два долара с обяснението: „Слагам малко, за да върви по-бързо колата“. И щяха да чуват крясъци „Бинго!“ само в кошмарите си.
Мейнард Ривас винаги бе искал да се измъкне от резервата „Моронго“ и особено от залата за бинго, която се намираше на два-три километра от две статуи на динозаври в естествен ръст, огромен щанд за плодове и няколко хиляди вятърни турбини.
Единствените му развлечения бяха да гледа големите гущери и вятърните мелници и да се напива. Затова се премести в околностите на Лос Анджелис и започна работа като ченге.
Мнозина от племето Моронго бяха едри, но Мейнард беше истински великан. Десетсантиметровият служебен револвер изглеждаше като дамско пищовче в ръката му.
Още първата година той получи почетна грамота за героизъм, защото спаси живота на един фантом, който влудяваше полицаите. Фантомът беше един от онези „радиоговорители“, които вдигат на крак от време на време полицейските участъци. Промъкваха се крадешком в патрулните коли, ако ченгетата ги оставеха незаключени за пет минути, и взимаха микрофона, за да говорят мръсотии на диспечерите. Онзи фантом само казваше: „Духач“. Когато поискваха да повтори съобщението, той понякога го правеше, като добавяше: „Това е всичко“. Или: „Край на емисията“. Или: „Прието“. Или някакъв друг подобен израз от жаргона на радиовръзките.
Мейнард Ривас спипа фантома, когато онзи се промъкваше в една патрулна кола. Радиоговорителят имаше коси като на Харпо Маркс8 и изглеждаше два пъти по-тъп. Огромният индианец не го залови веднага, а го проследи. Фантомът влезе в една служебна сграда, изкачи се по аварийните стълби и събра тълпа. Неколцина бяха ченгета.
7
Джеймс Хофа (1913-?) — президент на „Международния профсъюз на шофьорите на камиони“, изключен през 1957 г. заради връзките му с мафията. Мистериозно изчезнал от ресторант в Детройт през 1975 г. — Б.пр.
8
Един от братята Маркс, световноизвестна група еврейски комици. Харно е ням и общува с помощта на арфа, клаксон или други музикални инструменти (1888–1964). — Б.пр.