Търсенето на скритата истина

- Наскоро?

Тя кимна.

- Наблюдава ги. Казва, че прави каквото може.

Поех дълбоко дъх за първи път, откакто погледът ми попадна върху картите.

- Как Сенките са се разпространили толкова бързо? - попитах. -Как изобщо са преминали океана? Електричеството навсякъде ли е спряно по света?

- В'лане казва, че първоначално други Ънсийли са им помагали, докато не решили, че Сенките изяждат новите им места за забавление твърде бързо. Сега твърди, че Ънсийли се борят едни с други за територия. Някои от тях дори се опитват да включат отново електричеството, за да държат Сенките настрани.

Спомних си небесната битка, която видях, и се зачудих за какво ли е била.

- Веднъж, когато отидох в Дъблин да те търся, видях хора да вървят с Момчета-носорози, влизаха в един бар със заковани прозорци. Не ги последвах, защото ужасно ми изкараха акъла. Бяха момичета, Мак. Не знам дали бяха При-я, но не приличаха на такива. Изглеждаше, сякаш отиваха, защото го искаха - грейналият u поглед се помрачи. - Мак, мисля, че сега Ънсийли са новите вампири за някои изчекнати групита.

- В'лане знае ли всичко това? Правят ли Сийли нещо по въпроса? -бях ужасена. Познавах моето поколение. Имахме един свят от възможности за мигновено удоволствие на върха на пръстите си - с малко или никаква дисциплина, - а повечето от приятелите ми не бяха имали баща като моя, който говореше неща като: „Не бъркай наситената емоция с качествена емоция, бебче!", когато се забърках с разбивача на сърца в класа Томи Ралстън. Колкото повече той сваляше приятелките ми, толкова повече се стараех да го задържа. Сякаш бях пристрастена към това, което ме караше да чувствам най-силно, въпреки че ме нараняваше. „Болката не е любов, Мак. Любовта те кара да се чувстваш добре." Татко ми липсваше. Нуждаех се да видя родителите си. Да видя с очите си, че са добре.

- В'лане казва, че се опитват да спрат най-лошите от Ънсийли -рече Дани, - но не могат да се убиват едни други, защото не умират, а меча и копието са у нас. Според В'лане Сийли си ги искат, но досега никой не се е опитал да ги вземе от нас. Казва, че е въпрос на време, обаче.

Хаос. Беше пълен хаос. Ънсийли свободни, биещи се със Сийли, биещи се едни с други, сдобиващи се с човешки групита като бандата на Малуш от готик почитатели. Нямаше изобщо да се изненадам, ако култът на Малуш просто беше обърнал верността си към последната, най-страхотна, екзотична опасност в града.

Една трета от населението я нямаше!

И всичко това, защото се бяхме провалили да удържим стените на Хелоуин. Защото аз се бях провалила. Затворих очи и ги разтрих, сякаш някак можех поне от ума си да изтрия ужасяващата реалност на този свят, една трета от чиито обитатели бяха изчезнали.

- В началото нямахме представа какво става, където и да било. Нямаше телефони или съобщения. Нямаше имейли. Нямаше интернет. Нямаше телевизия или радио. Сякаш живеехме в каменната ера. Е, може би не толкова зле - тя си позволи да се ухили, - но схващаш картинката. После В'лане предложи да помогне. Каза, че може да Пресява, да събира информация, да разбира какво става, да носи съобщения, да води Ро на разни места. След като така я беше замразил, тя изобщо не му вярваше. Не че някога му е вярвала. Но беше предложение, което не можеше да откаже.