Хроники на звеното

Дидо се изсмя. Отиде до Софка, взе бутилката с пина колада и прасна един мощен гълток. После се наведе, хвана орката за циците и вкара езика си в устата й. Докато се поцелуваха така известно време, Спас търпеливо се загледа в телевизора.

- Опаааа, дивото зове, брат. Усещам как след малко ще ги изкъртим тези девойки. - Дидо наби лек шут в задника на припадналата мацка, която се размърда, но не се събуди. - Давай да вършим работа, че напира... - И се хвана за чатала.

Спас се разсмя.

- Казвай, батко, и те оставям да си действаш. А като свърша работа, мога да дойда и да ти помогна...

- Нямам нужда от помощ, пич, нямам - ухили му се Дидо. - Гледай сега какво правим. Аз тук имам шест-седем пистолета и три пушки, едната е рязана. Давам ти всичко това за пет хиляди марки. За другото имаш два варианта - единият е да отидеш до комшиите в Сръбско, там има оферти секакви, нали знаеш, че са в екшън напоследък. Глей к’ва бала направиха некои пичове с бензина и нафтата, дето прекарват през граница...

Факт беше, че покрай ембаргото много хора направиха гуши като на пеликани. Всичко живо продаваше гориво на сърбите, които напоследък бяха мощно мачкани от всички страни.

- Та т’ва ти е едната опция - продължи Дидо. - Може дори и да не минаваш граница, то бая оръжие се връща тука на местото на тунджата. Имам хора там - и на границата, и след нея. Ама ти за калашници говориш, а онези са използвани, не се знае какво дърво може да вземеш... Има една оферта тука, в Централна България, нали разбираш, ние имаме яко заводи, дето правят секакво оръжие, те и не са спирали, само вече друг лапа, а не държавата, като навсекъде, знаеш, такъв е филмът...Та нали, знаеш, българският калашник е най-якият в света...

- Знам, знам... Ама нямам хора там, затова съм при теб...

- Нищо де, нали аз имам, то е все едно ти да имаш, нали сме братя. Та сега ше ти запиша два телефона и две имена... те само и имената те оправят, всички ги знаят хората, ама за секи случай и телефоните да ти напиша... - Дидо взе листа със списъка, обърна го и написа имената и телефоните. Знаеше ги наизуст, копелето, само изглеждаше тъп, иначе имаше ум като бръснач. Подаде му листа и му намигна. - От мое име. Пичовете са точни и смятам, че ще ти помогнат... Пробвай първо тези в Калофер...

Спас бръкна в джоба си и остави едната пачка на масата.

- Благодаря, копеле... Евала.

Дидо му даде ключ, който извади от джоба си.

- Оттатък, зад гардероба, е касата и там са играчките. Харесай си, вземай и бегай, аз сега ше ги изтърбушим тези бамбини. Сигурен ли си, че не искаш да се включиш?

- Сигурен съм, пич, сигурен съм, бързам - каза през смях Спас, защото Дидо вече беше свалил анцуга си, след което го хвърли по него и се метна върху припадналата орка, като май й изкара въздуха... - Аре, аз изчезвам, чао.

Дидо не отговори и Спас побърза да излезе от стаята...