Колчан, пълен със стрели
- Автор: Арчер Джеффри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Колчан, пълен със стрели». Краткое содержание книги:
— Липсва ли ти? — пробва той отново.
— Да, понякога. Онова, което твърдят по лъскавите списания, се оказва истина — човек може да се почувства много самотен, когато внезапно установи, че до себе си няма никого.
„Това звучи по-обещаващо“ — помисли си Майкъл и се чу да казва:
— Да, разбирам, но на жена като теб едва ли й се налага да е сама твърде дълго.
Деби не отговори.
Майкъл напълни почти догоре чашата й с надеждата, че ще успее да поръча втора бутилка, преди да е приключила с телешкото.
— Нима се опитваш да ме напиеш, Майкъл?
— Ако смяташ, че ще помогне — отвърна той през смях.
Деби не се засмя.
Майкъл направи пореден опит.
— Ходила ли си на театър напоследък?
— Да, миналата седмица гледах „Евита“. — „Питам се кой ли те е завел“ — помисли си Майкъл. — Много ми хареса, но майка ми заспа на средата на второто действие. Мисля, че трябва да отида сама и да го гледам втори път.
— Ще ми се да можех да остана достатъчно дълго, за да те заведа.
— Би било забавно — каза тя.
— А сега ще трябва да се задоволя с това да го гледам в Лондон.
— Със съпругата си.
— Келнер, още една бутилка вино, моля.
— За мен повече не, Майкъл, наистина.
— Е, можеш да ми помогнеш мъничко. — Сервитьорът изчезна. — А ти изобщо идваш ли в Англия? — попита Майкъл.
— Не, била съм само веднъж с Роджър — моят бивш, когато заведе цялото семейство. Страната ми се стори прекрасна. Оправда до една всичките ми надежди, при все че, опасявам се, направихме онова, което правят всички американци — разгледахме Кулата на Лондон, Бъкингамския дворец, после Оксфорд, Стратфорд, след което отлетяхме за Париж.
— Печален начин да се опознае Англия; има още толкова неща, които бих могъл да ти покажа.
— Подозирам, че когато англичани дойдат в Америка, те не виждат кой знае какво извън Ню Йорк, Вашингтон, Лос Анджелис и може би Сан Франциско.
— Съгласен съм — каза Майкъл, решен да не й противоречи.
Сервитьорът прибра празните чинии.
— Да те изкуша ли с някакъв десерт, Деби?
— Не, не, опитвам се малко да отслабна.
Майкъл плъзна нежно ръка около кръста й.
— Нямаш нужда. На пипане си идеална.
Тя се засмя.
— Въпреки това за мен само едно кафе, ако обичаш.
— Малко бренди?
— Не, благодаря, само кафе.
— Чисто?
— Чисто.
— Кафе за двамата, моля — поръча Майкъл на кръжащия наоколо сервитьор.
— Ще ми се да те бях завел някъде на по-тихо и не толкова претенциозно място — каза той, обръщайки се отново към Деби.
— Защо?
Майкъл пое ръката й в своята. Беше студена.
— Бих желал да ти кажа неща, които не ми се иска хората от съседната маса да слушат.
— Не мисля, че някой би се изумил от нещо, чуто в „Илейн“, Майкъл.
— Добре тогава. Вярваш ли в любовта от пръв поглед?
— Не, но смятам, че е възможно да бъдеш физически привлечен от човек още при самото запознанство.
— Е, трябва да призная, че го изпитах с теб.
Тя отново не отговори.
Кафето пристигна и Деби освободи ръката си, за да отпие глътка. Майкъл я последва.
— Когато се запознахме, Деби, в залата имаше поне сто и петдесет жени, но аз не можех да откъсна очи от теб.
— Дори по време на филма?
— Бях гледал проклетото нещо сто пъти. Страхувах се, че може повече никога да не те видя.
— Трогната съм.
— И защо? Вероятно ти се случва непрекъснато.
— От време на време — каза тя. — Но откакто съпругът ми ме напусна, не съм приемала никого прекалено сериозно.
— Съжалявам.
— Няма защо. Просто не е толкова лесно да преодолееш липсата на човек, с когото си живял десет години. Съмнявам се, че много разводи провокират чак такова желание да скочиш в леглото с първия срещнат, както предлагат всички филми напоследък.
Майкъл отново хвана ръката й с надеждата да не е причислен към тази категория.
— Беше толкова прекрасна вечер. Защо не повървим до „Карлайл“ и да послушаме Боби Шорт? — Приятелят на Майкъл от Ей Би Си му беше препоръчал този ход, в случай че по лична преценка все още има някакъв шанс.
— Добре, с удоволствие.
Майкъл поиска сметката — осемдесет и седем долара. Ако срещу него на масата седеше съпругата му, той щеше внимателно да провери всеки ред, но не и в този случай. Просто остави пет двайсетдоларови банкноти в една чиния отстрани и не изчака рестото. Щом излязоха навън и стъпиха на Второ авеню, той хвана Деби за ръка и двамата поеха пеша към центъра. На Медисън авеню спираха пред осветените витрини и той й купи кожено палто, часовник „Картие“ и рокля на „Баленсиага“. Деби си помисли, че за щастие всички магазини бяха затворени.