Човекът със сините кръгове

— Тъй като не можах да прекъсна този потоп, напуснах ресторанта, без да узная нищо повече — заключи Лувнел. — Матилд ме притеснява, когато е пила. Сякаш се разтваря, става обикновена, шумна и обзета от единственото желание да бъде обичана, на всякаква цена. Не бива да давате на Матилд да пие, никога. Чувате ли?

— Имаше ли някой наоколо, когото приказките й да заинтересуват?

— Спомням си, че клиентите се смееха.

— Защо според вас Матилд следи хората по улиците?

— Най-общо казано, за да си попълни колекцията от местни забележителности — отвърна Лувнел, подръпвайки крачола на панталона си, после късите си чорапи. — Бих могъл да кажа, че със своите жертви, уловени случайно по улиците, прави като с рибите — преследва ги и ги описва във фишове. Но всъщност е точно обратното. Драмата на Матилд е, че тя е способна да отиде да живее сама на дъното на морето. Вярно, че е превърнала тази способност в своя професия, че е неуморима изследователка, учен от голяма класа. Но всичко това няма никакъв смисъл за нея. Това, което я изкушава, е огромната и лична територия под водата. Матилд е единственият познат ми водолаз, който държи да се гмурка самостоятелно, а това е крайно опасно. „Искам да поема всеки риск и да узная всичко сама, Реал, така казва, и да потъна, когато пожелая, на дъното на бездната, при корените на света.“ Така е. Матилд е частица от вселената. Тъй като не може да се разтвори, за да се слее с нея, тя е решила да я изучава, за да я възприеме, в най-големите й физически размери. Само че всичко това прекалено я отдалечава от хората и тя го знае. Защото у Матилд има и един немалък запас от доброта или, ако щете, от дарба, която остава незадоволена. Поради което от време на време Матилд изплува на повърхността и се отдава на това друго изкушение, онова, което я тегли към хората, хората, казвам, не човечеството. Тогава тя се сдобрява с милионите малки и незабележими стъпки, които правят тези хора, докато крачат по земната кора. И стига докрай, като всяка частица поведение, до която се докопва тук или там, й се струва истинско чудо. Което запомня, записва, матилдизира. Пътьом си хваща някой любовник, защото Матилд е влюбчива. А после, като се насити на всичко това, когато реши, че достатъчно е обичала ближните си, отново се потапя във водата. Ето затова следи хората по улиците. За да се запаси с пърхане и поклащане, с пърхане на мигли и поклащане на ханшове, преди да хвърли на необята предизвикателството на своята самота.