Човекът със сините кръгове

Това, което го ядеше, като дори го откъсваше от далечните простори на безразличието, из които се рееше от началото на деня, бе, че сега можеше просто да попита Матилд, за да узнае. Така де, само да узнае. Да узнае например защо Камий обича някой друг. Но по-добре би било нищо да не узнава и да се задоволи с хотелския прислужник от Кайро, докъдето бе стигнал миналия път. Биваше си го тоз прислужник, брюнет, с дълги мигли и само за една-две нощи, защото беше изгонил хлебарките от банята. Освен това Матилд така или иначе нямаше да му каже нищо. Повече по този въпрос нямаше да говорят. Нито дума за това момиче, което ги разхождаше и двамата от Египет до Пантен. Точка по въпроса. Възможно е наистина да е в Пантен. Но е жива, само това искаше да му съобщи Матилд. Бе спазила обещанието си от онази нощ на метростанцията „Сен Жорж“ да му извади тази смърт от главата.

Може би пък Матилд се боеше, че полицията ще й създава неприятности, и се опитваше по този начин да стане недосегаема? Да му подскаже, че ако досажда на майката, ще натъжи дъщерята? Не. Матилд не беше такава. Повече не трябваше да говорят на тази тема и толкова. Трябваше да остави Камий там, където се подвизаваше, и да продължи разследването около госпожа Форестие, без да се отклонява от маршрута си. Ето това каза съдебният следовател следобед: „Без да се отклонявате от маршрута си, Адамсберг“. Какъв маршрут? Маршрутът предполага план, насочен към бъдещето, а този път Адамсберг планираше по-малко от всякога. Стоеше и чакаше човека с кръговете. Този човек сякаш не тревожеше много хора. Но за него беше създание, което се кикотеше нощем и гримасничеше през деня. Създание трудно уловимо, прикрито, загнило, мъхнато като нощна пеперуда, с противни мисли, от които Адамсберг го побиваха тръпки. Как можеше Матилд да го нарича „безобиден“ и истински да се забавлява, като проследява смъртоносните му кръгове? Това, разбира се, беше, каквото и да разправяше, непредвидимата и своенравна Матилд. Как можеше обаче Данглар, мъдрият и задълбочен Данглар, да го оневинява, да го прогонва от мислите си, след като той се бе вкопчил в мислите на Адамсберг като злотворен паяк? Или може би грешеше той, Адамсберг? Все едно. Не бе способен на друго, освен да върви по течението. И каквото и да се случеше оттук нататък, щеше да върви към този смъртоносен човек. Така че няма как да не го види, налага се да го види. Може би като го види, ще си промени мнението. Засега ще трябва да изчака. Докато човекът с кръговете сам дойде при него. Вдругиден. Може би вдругиден ще има нов кръг.