Човекът със сините кръгове
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9789545297229
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човекът със сините кръгове». Краткое содержание книги:
— Хиляда свидетели, хиляда носове — усмихна се той, размахвайки дългите си ръце. — Хиляда носове, хиляда диагнози. Хиляда диагнози, хиляда спомени от детството. За един гнила ябълка, за друг оцет, а утре за трети — мускатово орехче, боя за обувки, компот от ягоди, талк, стаен прах, билкова запарка, кисели краставички… Човекът с кръговете отделя мирис на детство.
— Или мирис на кухненски шкаф — каза Адамсберг.
— Защо на кухненски шкаф?
— Не знам. Миризмите от детството не идват ли от кухненските шкафове? Шкафовете са задължителни. В тях всички миризми се смесват и се получава едно цяло, нещо универсално.
— Май се отклонихте — каза Данглар.
— Не съм.
Данглар разбра, че Адамсберг отново започва да плава, да се отдалечава кой знае всъщност от какво, във всеки случай да разхлабва и без това халтавите структури на логиката си, затова предложи да се прибират.
— Аз няма да дойда с вас, Данглар. Снемете показанията на свидетеля с оцета без мен. Аз искам да си поговоря с „приятеля философ“ на Матилд Форестие.
— Мислех, че случаят с Матилд Форестие не ви интересува.
— Интересува ме, Данглар. Съгласен съм с вас, че тя ни се пречка в краката. Но не ме тревожи истински.
Данглар тъй или инак мислеше, че прекалено малко неща тревожат истински комисаря, затова отмина репликата му. Макар че всъщност историята с голямото кретенско лигаво куче и последствията й сигурно продължаваха да го тревожат истински. И може би други подобни неща, които нищо чудно да научеше някой ден. Вярно, че това му действаше на нервите. Защото колкото повече опознаваше Адамсберг, толкова по-неуловим ставаше той, непредвидим като нощна пеперуда, чийто тежък, луд и ефикасен полет уморяваше ловеца. Но му се щеше да заеме това от Адамсберг, тази неточност, тази приблизителност, тези изплъзвания, при които погледът му ту агонизираше, ту пламтеше и ви караше да желаете да се отдръпнете или да се приближите до него. Мислеше си, че с погледа на Адамсберг би могъл да види как нещата затрептяват и изгубват разумните си контури, както правят дърветата в лятната мараня. Че тогава светът би му изглеждал не толкова безмилостен, че би престанал да се мъчи да го опознава до последните му граници и до точките, които дори не се виждаха в небето. Че би бил не толкова уморен. Но единствено бялото вино му даряваше тази кратка и — не си правеше илюзии — изкуствена ведрост.
Адамсберг се надяваше, че Матилд няма да си е вкъщи. Така се и оказа. Завари старата Клеманс, сведена над маса, покрита с диапозитиви. На стол до нея бе струпана купчина вестници, прегънати на страницата на обявите.
Клеманс беше твърде бъбрива, за да успее да се притесни от присъствието на полицай. Носеше навлечени една връз друга найлонови блузи, поради което приличаше на глава кромид лук. На главата й се кипреше черна барета, от устата й стърчеше цигара. Говореше, като едва разтваряше устни, така че човек трудно можеше да види прословутите зъби, на които Матилд толкова се радваше и така умело превръщаше в обект на зоологическите си сравнения. Клеманс не беше нито стеснителна, нито уязвима, нито властна, нито симпатична. Бе някак обезпокоителна и на човек му се щеше да се вслуша в думите й, та да разбере кое зад бариерата от общи приказки стоеше в основата на енергията й.
— Как бяха обявите тази сутрин? — попита Адамсберг.
Клеманс направи колеблив жест.
— Би могло да се очаква нещо от „Спокоен мъж в пенсия с малка къщичка търси спътничка под 55 години да обича да колекционира гравюри XVIII век“, обаче гравюрите са ми последна грижа, или от „Пенсиониран търговец желае да сподели с все още хубава жена страстта си към природата и животните и някои други наклонности“, обаче и природата ми е последна грижа. Тъй или инак, не е лесно да ги разбереш. Всички пишат едно и също и никога истината: „Скапан старец с шкембе, който се интересува само от себе си, търси жена, с която да се чука“. Жалко е, че хората никога не описват реалността, така се губи ужасно много време. Вчера отхвърлих трима абсолютни отрепки. Но най-лошото е, когато физически не им допадам. Туй вече е задънена улица. Какво мога да направя, питам ви?
— Мен ли питате? А защо всъщност искате на всяка цена да се омъжите?
— А, тоз въпрос не си го задавам. Човек би си казал, тази нещастна дърта Клеманс не можа да понесе, че годеникът й офейка, като й остави само една бележка. Ама не е така. Исусе, по онова време изобщо не ми пукаше, бях на двайсет години, а и сега не ми пука. Трябва да ви кажа, че не обичам особено мъжете. Не, по-скоро си търся нещо, с което да се занимавам. А друго не ми хрумва. И имам чувството, че с всички жени е така. Като цяло и жените не обичам особено. И те като мен мислят, че като се омъжат, ще направят нещо от живота си. Освен това ходя на църква, представете си. Ако не вършех всичко това, какво щеше да стане с мен? Щях да лъжа, да крада, да клюкарствам. Матилд твърди, че съм мила. По-добре да си остана мила, така ще имам по-малко неприятности, не съм ли права?