Човекът със сините кръгове

— Точно такава се опитвам да стана, за да получа сведения.

— За какво?

— За него. За човека с кръговете.

— Ще се разочаровате. Сглобих самоличността на човека с кръговете от няколко спомена. Нямам никакво доказателство. Чисто въображение.

— Малко по малко — прошепна Адамсберг — успявам да ви изтръгна частици от истината. Но трае толкова дълго. Бихте ли могли да ми кажете кой е той? Дори ако си го измислите, пак ме интересува.

— Мнението ми не почива на нищо. Човекът с кръговете ми напомня за един мъж, когото следях преди много време, преди поне осем години, точно в квартала на „Пигал“. Проследих го до един малък мрачен ресторант, където се хранеше сам. Докато ядеше, работеше, без нито за миг да си свали шлифера, и покриваше масата с купчини книги и хартии. Когато някоя книга паднеше, което се случваше непрекъснато, той се навеждаше да я вдигне, като придържаше краищата на шлифера си, сякаш беше булчинска рокля. Понякога жена му и любовникът й идваха да пият кафе с него. Тогава той изглеждаше нещастен, решен да преглътне всяко унижение, за да запази нещо, което смяташе за ценно. Но когато жената и любовникът си тръгваха, го обземаше злоба, нарязваше с ножа за месо хартиената покривка и очевидно не беше на себе си. Аз бих го посъветвала да пийне едно, но той беше трезвеник. В бележника си от онова време бях отбелязала: „Човече, жадно за власт, каквато не притежава. Как ли ще се справи?“. Както виждате, оценките ми са винаги повърхностни. Реал ми го каза: „Матилд, ти си повърхностна“. След това зарязах този тип. Изнервяше ме и ме натъжаваше. Следя хората, за да ми стане хубаво, а не за да се ровя в болките им. Но когато видях човека с кръговете и начина, по който клякаше, придържайки палтото си, в съзнанието ми изплува позната фигура. Една вечер се порових из бележниците си, измъкнах спомена за жадното човече без власт и си казах: „Защо не? Може би това решение е намерил, за да се докопа до властта?“. Тъй като съм повърхностна, спрях дотам. Виждате ли, Адамсберг, разочарован сте. Никакъв смисъл е нямало да се преструвате у дома и у Реал заради такива жалки сведения.

Но Матилд вече му се беше отсърдила.

— Защо не ми разказахте това веднага?

— Не бях сигурна в себе си, липсваше ми вътрешна убеденост. А и както знаете, човекът с кръговете е под закрилата ми. Изглежда така, сякаш само мен има в живота си. От такова задължение не се измъкваш лесно. Освен това винаги съм мразела да донасям за хората чрез личните си бележки.

— Разбираемо е — каза Адамсберг. — Защо го наричате „жаден“, когато говорите за него? Странно, Лувнел използва същата дума. Във всеки случай с всички тези приказки във „Вкусния бульон“ сте си направили страхотна реклама. Достатъчно би било човек да се обърне към вас, за да научи нещо повече по въпроса.

— Но защо ви е това?

— Вече ви казах. Маниите на човека с кръговете са подтик към убийство.

Докато казваше „мании“ за по-бързо, Адамсберг си спомни какво му бе обяснил Веркор-Лори. Че като цяло човекът не притежава характеристиките на маниака. И това го задоволяваше.