Червени морета под червени небета

— Вашата молба е… логична. Но желанието ви да се отървете от вашия работодател не е. Не се ли страхувате от неговата мъст?

— Не, ако мога да ви помогна то да не застигне и двама ни. Трудното е установяването на неговата самоличност. След като бъде установена самоличността им, човек може да се справи с всеки мъж или жена. Всички банди в Тал Верар са на ваше разположение, както и вниманието на Приори. Несъмнено бихте могли да предприемете нещо, ако ви съобщим имена.

— Ами партньорът ви, мастер Де Фера?

— Добре се сработвахме с него — рече Локи. — Но не много отдавна се скарахме по изключително личен повод. Той е убеден, че обидата, която ми нанесе, е простена. Уверявам ви — няма нищо подобно. Искам да бъда квит с него, след като се справим със сегашния ни работодател. Искам преди той да умре, да разбере, че съм го надхитрил. По възможност искам сам да го убия. Това и работата са единствените ми молби.

— Хммм. Селендри, ти какво ще кажеш?

— На някои тайни е по-добре да им се пререже гърлото — прошепна тя.

— Може би се страхувате, че се опитвам да ви изместя — намеси се Локи. — Уверявам ви, когато казах салонен управител, аз имах предвид именно салонен управител. Не искам да ви отнема работата.

— И никога не бихте я получили, мастер Коста, дори и да я искахте. — Рекин прокара пръсти по дясната ръка на Селендри, под лакътя, и стисна невредимата й длан.

— Възхищавам се на вашата дързост само до определена степен.

— Простете ми и двамата. Нямах намерение да се лакомя за твърде много. Селендри, ако изобщо това има някаква стойност, аз съм съгласен с вас. На ваше място да се отървете от мен изглежда мъдро. Тайните са опасни за хората от нашия занаят. Тайната на възложената ми задача вече не ме удовлетворява. Искам по-предвидим живот. Молбата и предложението ми са съвсем недвусмислени.

— А в замяна — обади се Рекин — аз получавам вероятност да ме посветят в предполагаема заплаха за съкровищница, която със своя собствена разработка съм подсигурил така, че в нея е невъзможно да се проникне.

— Само преди няколко минути изразихте същата увереност във вашите служители и способността им да забелязват картоиграчите мошеници.

— Проникнали ли сте отвъд охраната на съкровищницата ми така съвършено, както твърдите, че сте изиграли моите служители, мастер Коста? Проникнали ли сте в нея изобщо?

— Нужно ми е само време — отвърна Локи. — Дайте ми го и рано или късно ще ми се отвори път. Не се отказвам, защото задачата не ми е по силите — отказвам се, защото така ми е угодно. Но не се осланяйте единствено на моята искреност — погледнете как действаме двамата с Жером. Разпитайте за всичко, което сме вършили във вашия град през последните две години. Напреднали сме достатъчно, че да ви се отворят очите.