Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Остатъкът от деня - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Остатъкът от деня

Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.
1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 89
Перейти на страницу:

Думите му бяха изпратени с още по-мощно одобрение, последвано от топло и сдържано ръкопляскане. Видях как мистър Луис досадено се усмихваше на чашата си. В миг забелязах, че главният лакей се е доближил до мен, и ми прошепна:

— Мис Кентън желае да говори с вас, сър. Тя е отвън пред вратата.

Излязох от залата колкото се може по-незабелязано точно когато негова светлост подхващаше нова тема.

Мис Кентън изглеждаше доста разтревожена.

— Състоянието на баща ви силно се влоши, мистър Стивънс — каза тя. — Извиках доктор Мередит, но доколкото разбрах, щял малко да закъснее.

Сигурно съм изглеждал объркан, защото мис Кентън продължи:

— Мистър Стивънс, той наистина е много зле. Елате да го видите.

— Разполагам само с няколко минути. Господата ще се оттеглят в пушалнята всеки момент.

— Разбирам. Само че трябва да дойдете сега, мистър Стивънс, в противен случай по-късно може дълбоко да съжалявате.

Мис Кентън вече вървеше напред. Двамата бързо прекосихме преддверието и се качихме в таванската стаичка на баща ми. До леглото му, все още по престилка, стоеше мисис Мортимър, готвачката.

— О, мистър Стивънс — продума тя, щом влязохме, — той е много зле.

И наистина лицето на баща ми беше придобило мътночервен цвят, какъвто не бях виждал при нито едно живо същество. Чух как мис Кентън прошепна зад мен: „Пулсът му едва се долавя.“ Гледах го известно време, после леко докоснах челото му и се отдръпнах.

— Мисля, че е получил удар — обади се мисис Мортимър. — Два случая съм виждала през живота си и смятам, че е удар. — След тези думи тя заплака. От нея се носеше задушлива миризма на мазнина и печено месо. Обърнах се и казах на мис Кентън:

— Моментът е много печален. Въпреки всичко аз веднага трябва да сляза долу.

— Разбира се, мистър Стивънс. Ще ви уведомя, когато лекарят пристигне. Или пък ако настъпят някои промени.

— Благодаря, мис Кентън.

Бързо се спуснах по стълбите и стигнах навреме, за да видя как господата се насочват към пушалнята. Лакеите ме погледнаха с облекчение и аз незабавно им дадох знак да заемат местата си.

Каквото и да е ставало в банкетната зала, след като съм излязъл, сега цареше истински празнична атмосфера. Всички стояха на групи, смееха се и се потупваха по гърбовете. Мистър Луис, доколкото успях да разбера, вече се беше оттеглил в стаята си. Проправях си път сред гостите със стъкленица портвайн на таблата. Тъкмо доливах чашата на един господин, когато някой се обади зад гърба ми:

— А, Стивънс, значи се интересуваш от риби, така ли?

Обърнах се и видях младия мистър Кардинал, който щастливо сияеше насреща ми. Аз също му се усмихнах и казах:

— Риби ли, сър?

— Като малък имах най-различни тропически риби в един аквариум. Беше си доста сериозна колекция. Ей, Стивънс, добре ли си?

— Много добре, благодаря, сър — отвърнах и отново му се усмихнах.

— Както правилно забеляза, май наистина ще трябва да се върна тук през пролетта. Сигурно имението е страхотно красиво тогава. Последния път, когато идвах, мисля, че пак беше зима. Стивънс, наистина ли си добре?

— Да, сър, много съм добре, благодаря.

— Да не би да си болен?

— Не, разбира се. Моля да ме извините, сър.

Продължих да сервирам портвайн на гостите. Зад гърба ми избухна силен смях, след което чух гласа на свещеника от Белгия: „Това си е чиста ерес! Стопроцентова ерес!“ Усетих как някой ме докосна по лакътя и като се обърнах, видях лорд Дарлингтън.

— Стивънс, добре ли си?

— Да, сър. Чувствам се отлично.

— Приличаш на човек, който плаче.

Засмях се, извадих кърпичка и бързо избърсах лицето си.

— Много съжалявам, сър. Напрежението от тежкия ден, изглежда, си е казало думата.

— Да, наистина здравата поработихме.

В този момент някой заговори негова светлост. Канех се да продължа да обикалям стаята, но забелязах, че мис Кентън ми дава знаци през отворената врата. Запътих се натам, ала преди да успея да стигна, мосю Дюпон ме дръпна за ръката.

— Иконом — рече той, — би ли уредил да ми сменят превръзките? Отново изпитвам нетърпими болки.

— Да, сър.

Закрачих към вратата, но забелязах, че мосю Дюпон ме следва. Обърнах се и казах:

1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 89
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)