Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Остатъкът от деня - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Остатъкът от деня

Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.
1 ... 36 37 38 39 40 41 42 43 44 ... 89
Перейти на страницу:

— Ще се върна и ще ви намеря, сър, веднага щом подсигуря необходимото.

— И моля те, побързай. Много ме боли.

— Да, сър. Съжалявам, сър.

Мис Кентън все още стоеше на прага на пушалнята. Когато се появих, тя се запъти към стълбището. С учудване установих, че вече не бързаше. Обърна се и отрони:

— Мистър Стивънс, много съжалявам. Баща ви почина преди около четири минути.

— Разбирам.

Тя погледна ръцете си, после вдигна очи към лицето ми.

— Мистър Стивънс, моите съболезнования — промълви. — Ще ми се да можех да кажа нещо.

— Не е необходимо, мис Кентън.

— Доктор Мередит все още не е пристигнал. — Тя за миг наведе глава и изхлипа. Почти веднага обаче възвърна самообладанието си и ме попита с овладян глас: — Ще се качите ли да го видите?

— Точно сега съм много зает, мис Кентън. Може би след малко.

— В такъв случай, мистър Стивънс, ще ми позволите ли да му затворя очите?

— Ще ви бъда безкрайно благодарен, ако го сторите, мис Кентън.

Тя се отправи към стълбите, но аз я спрях.

— Мис Кентън, моля ви, не си мислете, че постъпвам непристойно, като не се качвам да видя починалия си баща. Той самият би предпочел първо да изпълня задълженията си.

— Разбира се, мистър Стивънс.

— Ако постъпя по друг начин, чувствам, че ще го предам.

— Разбира се, мистър Стивънс.

Обърнах се, все още с портвайна върху подноса, и отново влязох в пушалнята. Сравнително тясното помещение приличаше на гора от черни фракове, посивели коси и дим от пури. Проправях си път между господата и се оглеждах за празни чаши, които да долея. Мосю Дюпон ме потупа по рамото и попита:

— Иконом, погрижи ли се за моите превръзки?

— Много съжалявам, сър, но точно в този момент не можем да ви бъдем полезни.

— Какво? Нима искаш да кажеш, че сте привършили запасите си за първа помощ?

— В интерес на истината, сър, лекарят идва насам.

— А, много добре! Ти си извикал доктор.

— Да, сър.

— Добре, добре.

Мосю Дюпон продължи разговора си, а аз обикалях стаята още няколко минути. Немската графиня току изскочи измежду мъжете и преди да успея да й сервирам, сама си наля портвайн от стъкленицата.

— Поздрави готвачката от мое име, Стивънс — каза тя.

— Разбира се, госпожо. Благодаря, госпожо.

— А и ти и твоят екип се справихте прекрасно.

— Безкрайно съм ви благодарен, госпожо.

— В един момент по време на вечерята можех да се закълна, че си най-малко трима души — рече и се разсмя.

Аз бързо се усмихнах и отвърнах:

— Щастлив съм, че мога да бъда полезен, госпожо.

Миг по-късно забелязах младия мистър Кардинал. Стоеше недалеч от мен и все още сам. Помислих си, че младежът може би се чувства леко притеснен в тази компания. Във всеки случай чашата му беше празна и аз се запътих към него. Той видимо се ободри при появата ми и ми подаде чашата си.

— Толкова е хубаво, че си любител на природата, Стивънс — каза, докато му наливах. — Лорд Дарлингтън е извадил голям късмет, че има такъв специалист, който да наблюдава работата на градинаря.

— Не ви разбрах, сър?

— Природата, Стивънс. Онзи ден с теб разговаряхме за чудесата на природата. И съм напълно съгласен, че гледаме прекалено самодоволно на това велико тайнство, което ни заобикаля.

— Да, сър.

— Имам предвид всичко онова, за което говорихме. Договори, граници, репарации и окупации. А майката природа си е все така мила и прекрасна. Много странно, че ми хрумват такива неща, не смяташ ли?

— Наистина, сър.

— Мисля си дали нямаше да е по-добре, ако всевишният ни беше създал като… ами като растения например. Нали разбираш, здраво сраснати със земята. Тогава всичките тези безумици от рода на войните и границите нямаше да съществуват.

Тази идея явно го развесели. Той се засмя, помисли малко и се разсмя още повече. Аз също се разсмях. Младежът ме смушка с лакът и каза:

— Представяш ли си, Стивънс? — И пак прихна.

— Да, сър — отвърнах през смях. — Би била безкрайно любопитна алтернатива.

— Но и тогава щеше да има такива като теб, които да разнасят съобщения насам-натам, да сервират чая и други подобни. Иначе как изобщо бихме се справили? Можеш ли да си представиш, Стивънс? Всички вкоренени в земята? Само си го представи!

Точно в този миг се появи един от лакеите.

1 ... 36 37 38 39 40 41 42 43 44 ... 89
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)