Остатъкът от деня
- Автор: Исигуро Кадзуо
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 8498194024
- Переводчик: Правда Митева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.
Докато говореше, мосю Дюпон нито веднъж не погледна към мистър Луис, а и всички останали, когато седнаха след наздравицата за домакина, прилежно отбягваха да извръщат очи в неговата посока. Известно време цареше неловко мълчание, най-после американецът се изправи на крака. По устните му играеше обичайната приятна усмивка.
— Ами, след като всички произнасят речи, не виждам защо и аз да не го направя — започна той и от гласа му веднага пролича, че здраво си е пийнал. — Няма да коментирам глупостите, изречени от нашия френски приятел. Просто смятам да ги игнорирам напълно. Досега много хора са се опитвали да ме натопят, ала държа да ви уведомя, дами и господа, че малцина са успелите. Наистина малцина. — Мистър Луис замълча и сякаш се чудеше как да продължи. След малко обаче отново се усмихна и каза: — Както вече споменах, нямам намерение да си хабя приказките по адрес на нашия френски приятел. И все пак държа да ви заявя нещо. След като всички сме толкова откровени, аз също ще бъда откровен. Ще ме прощавате, господа, но вие сте едни наивни мечтатели. И ако не настоявахте да се бъркате в големите световни проблеми, дори щяхте да бъдете симпатични. Да вземем за пример нашия прекрасен домакин. Какъв е той? Той е джентълмен. Вярвам, че никой от вас не би се осмелил да го оспори. Класически английски джентълмен. Благопристоен, честен, добронамерен. Негова светлост обаче е аматьор. — След тази дума американецът спря и огледа присъстващите. — Той е аматьор, а международното положение днес вече не е за джентълмени аматьори. И колкото по-скоро вие, европейците, осъзнаете това, толкова по-добре. Мога ли да попитам всички вас, все благопристойни и добронамерени джентълмени, имате ли изобщо представа в какво се е превърнал светът? Времето, когато можехте да решавате проблемите с благородните си пориви, безвъзвратно отмина. Само че вие в Европа очевидно не сте го схванали. Джентълмени от рода на нашия любезен домакин все още смятат, че могат да се бъркат в неща, от които нищо не разбират. Толкова глупости се наговориха тук през изминалите два дни. Добронамерени, наивни глупости. Вие, европейците, явно се нуждаете от професионалисти, които да ви вършат работата. Не го ли осъзнаете скоро, провалът ви е сигурен. Тост, господа. Искам да вдигна тост. За професионализма.
Всички зашеметени мълчаха и никой не помръдваше. Мистър Луис сви рамене, вдигна чаша към цялата компания, отпи и седна на мястото си. Веднага след това се изправи лорд Дарлингтън.
— Нямам намерение — започна негова светлост — да се впускам в разправии на тази наша последна вечер заедно, която всички заслужаваме да изживеем като едно щастливо и победоносно събитие. Но от уважение към вашите възгледи, мистър Луис, които не бих желал просто да отхвърля подобно ексцентрично хрумване на площаден оратор, позволете ми да ви кажа следното. Онова, което вие току-що описахте като „аматьорщина“, сър, мнозинството от присъстващите тук предпочитаме да наричаме „чест“.
Това предизвика бурен шепот на одобрение и дори аплодисменти.
— Също така, сър — продължи негова светлост, — мисля, че много добре знам какво разбирате под „професионализъм“. Това очевидно означава да постигаш целите си с измами и машинации и да решаваш приоритетите си, воден единствено от алчността и личната изгода, а не от желание да допринесеш за тържеството на правдата и справедливостта. Ако такъв е „професионализмът“, който ни препоръчвате, сър, аз лично не се интересувам от него и не възнамерявам да го придобивам.