Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Командирът побягна, а Ерик се обърна към хората му.
— Колко души трябват, за да се довърши вторият катапулт?
Един от инженерите каза:
— Само двама, капитане. Трябва само да поставим затворните скоби на рамото.
— Бягайте и го довършете. Останалите с мен.
Поведе ги към обоза и извика на пазещите го войници:
— Идете на фронта и дръжте!
Те затичаха, а Ерик посочи два от фургоните, разпрегнати встрани от пътя, и попита инженерите:
— Някой от вас може ли да впрегне конете?
Всички отвърнаха, че могат.
— Откарайте половината масло на фронта, където ще видите да вдигат барикада, а другата половина — при катапултите.
Върна се на бегом на фронта. Планът можеше да подейства само ако задържеше мъртвите войници извън барикадата. А докато се изпълни задачата, Ерик можеше да служи на каузата си най-добре, като сече мъртви тела, напиращи да проникнат през „диаманта“.
— Трябва да доведем Пъг и Томас! — каза Миранда.
Бяха си избрали едно място между дърветата по склона и наблюдаваха как кралските сили се мъчат да изтласкат първата вълна възкръсващи войници. Тогава Накор чу вой на рогове от тила на армията на Фадавах. Зад битката, кипяща при „диамантите“ се стягаха за атака снаряжени мъже.
— Да. Доведи Пъг и Томас, и Риана, ако е там.
Миранда изчезна.
Накор чу звук на тръба и кралските сили заотстъпваха към барикадата, която бързо се издигаше зад тях. Прескочиха я и ранените бяха издърпани от другарите им. Никой не искаше да умре и след това да стане и да тръгне срещу другарите си.
После запалиха огън, след него — друг. Изведнъж барикадата пламна. „Фон Даркмоор — помисли той. — Младият Ерик мисли на бегом.“
Мъртвите се препъваха в пламъците, махаха безшумно с ръце и накрая рухваха на земята. Малцината, които успяваха да я преодолеят, биваха избутвани назад с копия и колове.
След това Накор чу свистенето на бойната машина и видя в тъмното как нещо прелетя над лагера и падна близо до „диамантите“. Миг по-късно прелетя друг заряд и падна близо до барикадата. При сблъсъка бурето избухна, пръсна масло във всички посоки и щом облиза барикадата, пламна. Лумналият огън погълна напиращите към барикадата мъртъвци и те започнаха да падат.
Пъг, Томас, Риана и Миранда изведнъж се появиха до Накор.
— Богове! — възкликна Пъг.
— Тези трупове не са проблемът, Пъг — каза Накор. — Ерик фон Даркмоор ще се погрижи за тях. Но ти трябва да отидеш там! — Посочи на север. — Намери източника на онази енергия и ще разбереш кого трябва да унищожиш.
Проехтяха бойни рогове и армията на Фадавах настъпи, а пламъците започнаха да гаснат.
— Къде ще съм най-полезен? — попита Томас.
— Избиването на тези войници е безполезно, но ако приключите с проблема там, това може да спаси Запада — каза Накор.
Тялото на Риана засия и огромният дракон изведнъж се извиси над тях.
— Ще ви пренеса всички.
Качиха се на гърба й и тя се издигна в небето. Войниците, които се бяха обърнали, когато Риана плесна с мощните си криле, бяха смаяни. Мнозина от тях завикаха и започнаха да сочат, но тъй като битката набираше ярост и армията на Фадавах настъпваше, повечето бяха твърде загрижени за оцеляването си, за да забележат дракона.
Риана направи кръг и се понесе на север.
Даш чу тътена на кешийските барабани. Знаеше, че ще види това, което бяха струпали, по-късно — тъмнината скриваше кешийския строй, а до изгрева оставаха още няколко часа. В най-добрия случай наблюдателите на стените можеха да различат в тъмното, че срещу тях има само конница и лека пехота, без тежка пехота или бойни машини. Даш прецени, че от няколко седмици са вкарвали бързоподвижни части и са се отказали от по-тежките. Кеш никога нямаше да рискува с толкова мащабна атака. Така че новината беше и добра, и лоша: предстоеше им да се бият само с мечоносци и конни стрелци. Но бяха много.
Според Даш това означаваше, че избягалият кешийски офицер, за когото Дуко пишеше в писмото си до Патрик, е успял да се добере до армията си с новината за слабостта на Крондор. Единствената добра вест в това съобщение беше, че Джими е жив, а Малар — мъртъв.
Вестите от двореца също бяха и добри, и лоши. Патрик, Франси и баща й щяха да се съвземат — макар че лорд Браян можеше да остане с трайни увреждания от отровата. Руфио беше умрял, както и още няколко местни благородници. Двама офицери се бяха възстановили достатъчно, за да могат да заемат позиции по стените, но Даш знаеше, че хората им са твърде малко, за да задържат кешийската армия повече от няколко часа, ден или най-много два.
В отбраната на града все още имаше твърде много слабости. Към Крондор имаше подстъпи и човек не трябваше да е Шегаджия, за да ги намери. Сухият водопровод по северната стена имаше поне пет-шест входа, стига човек да разполагаше с достатъчно време да пропълзи. Даш съжаляваше, че не му бе останало време да поправи вратите на шлюза и да го напълни с вода, но пък ако го беше направил, щеше да наводни поне сто мазета. Изведнъж му хрумна нещо и той извика: