Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Отведи стареца в кафенето на Барет. То е почти възстановено и Ру Ейвъри вече го е заредил с малко храна. Има един тунел покрай канала под улица „Принц Арута“, извежда в мазето му. Там лягате и кротувате.
Тя го погледна в очите и каза:
— В голяма беля ще ме вкараш някой ден, шериф Пале, но засега съм ти длъжница.
Той понечи да се обърне и да си тръгне, но тя го сграбчи, целуна го и му прошепна в ухото:
— Остани жив, проклет да си!
— Ти също — промълви той.
После се обърна и тръгна обратно през тунела. Спря се колкото да свести мъжа, когото беше повалил на пода, доволен, че не е опитвал нещо толкова безразсъдно, като да влезе неканен при Шегаджиите, когато бяха на върха на силата си: вместо един, тогава в този тунел щеше да има поне десетина пазачи.
Замаяният човек не разбра съвсем какво му говори Даш, но схвана достатъчно, за да разбере, че трябва много бързо да се омете горе.
Даш затича покрай главния канал и стигна до едно място, където дренажите отгоре се бяха пробили. Подскочи и се хвана за ръба на изпечената глинена тръба, подаващ се от стената над главата му. Напъха се в нея и с риск да се заклещи пропълзя до една по-голяма дупка отгоре. Озова се в коритото на северния открит канал. Огледа се в предутринния сумрак, не видя никого и затича на изток.
Когато стигна края на канала, видя Густаф и хората му, застанали пред голямата дървена врата. Двама вече сечаха с брадви крепежните греди от двете страни.
— Как върви?
Густаф се усмихна вяло.
— Ако тия греди не поддадат преждевременно и не ни издавят, може да стане.
— Колко масло намерихте?
— Няколко бурета. Накарах момчетата да го прелеят в глинени делви, както каза.
Даш изтича там, където Густаф му посочи. Двама души изливаха лепкавата миризлива течност в големи глинени делви.
— Само до една трета — каза Даш. — И ги оставете отворени, да влезе въздух.
Мъжете кимнаха. Даш понечи да се върне при Густаф, но спря и каза:
— И гледайте да сте колкото може по-далече от огън, докато не измиете това. С много сапун. Не забравяйте — гори под вода.
Двамата, които сечаха с брадвите, отскочиха назад, защото дървото изпращя и дървената порта се огъна. През пукнатините швирна вода и по коритото се понесе кал и чакъл.
— Май ще поддаде от тежестта на водата — каза Густаф.
— Рано или късно. Но не можем да чакаме следващия голям дъжд. Парцалите донесохте ли?
— Ей там са — отвърна Густаф и посочи.
— Добре — каза Даш, после се обърна към един от мъжете с брадвите. — Разбий още малко тази греда.
Гредата беше грамадна, поне една стъпка дебела; беше забита между камъните в основата и крепеше дясното крило на вратата на шлюза. Мъжът започна да сече с огромната секира здравото дърво, вкочанено от времето почти като камък. Но с всеки следващ удар отхвърчаха трески и дървото се цепеше.
Даш махна на хората да се отдръпнат и нареди да отнесат парцалите и останалото в буретата масло горе на брега. Мъжете се закатериха по каменния бряг на канала, той махна на секача да се отдръпне и извика:
— Качвай се горе.
Постави две от буретата върху камъните и вдигна третото. Положи грижливо дългия фитил от навързани парцали и го поля с масло. После напъха единия край в едно от буретата, а третото постави върху двете, като направи малка пирамида точно под мястото, където гредата беше полуотсечена с брадвата.
Притича до другия край на парцалите и извади от джоба си кремък. Изкара искри с ножа си и най-сетне една от тях подпали просмукания с масло парцал.
Не беше съвсем сигурен какво да очаква. Беше слушал разказите на дядо си, но беше виждал само резултатите от използването на този дестилат от масло, смесено с вар и сяра.
Пламъкът запълзя по парцала със съсък и Даш побягна. Спря до Густаф и каза:
— Ако гори толкова силно, колкото разправят, би трябвало бързо да прогори дървото. Водното налягане трябва да разбие…
Пламъкът стигна буретата и те се взривиха.
Силата на удара се оказа много по-голяма, отколкото Даш беше очаквал — мислеше, че няма да е нещо повече от голям огън. Но взривната вълна направо ги събори на земята.
Густаф се надигна и замаяно попита:
— Богове! Какво беше това?
— Не съм сигурен — каза Даш. — Дядо ми разправяше нещо за много въздух в сместа — предполагам, че това е имал предвид.
— Вижте! — извика един от полицаите.
Взривът почти беше прекършил голямата греда и сега тя се накланяше под натиска на речната вода, затворена зад нея. Със скърцане, целият шлюз започна да се огъва напред и през няколкото пролуки в дървото потече вода. Силата на водата започна да нараства и дървото започна да се отмества все по-бързо. Скърцането премина в пукот, гредата се счупи на две и изведнъж цялата порта се люшна и се понесе пред стена от вода.