Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Преблагородни принце! — отвърна той. — Моят… господар заповядва да отворите портите и да се оттеглите. Той ще осигури ескорт за вас и свитата ви до държавната граница.
— Малко под Саладор — прошепна Даш.
Патрик извика:
— Границите на моята държава! Аз стоя на стената на града-престолнина на Западните владения!
— Тези земи принадлежат на Древния Кеш, и сега се връщат.
Даш прошепна:
— Знам, че само печелим време, но какво ни пука? — Патрик си пое дъх, кимна и извика:
— Тогава елате и да ви видим! Отхвърляме претенцията ви и презираме твоя господар.
Херолдът отвърна:
— Не постъпвайте прибързано, благородни принце. Моят господар е милостив. Той ще направи предложението си три пъти. Довечера по залез се връщаме да чуем втория ви отговор. Ако откажете отново, ще дойдем за последен път утре призори. И това ще е последното. — Вестителят обърна коня си и го пришпори.
Патрик едва се държеше на крака, подкрепян от войника.
— Много смело от ваша страна, благородни принце — каза Даш без нотка сарказъм и погледна войника: — Отведи го в двореца и го сложи да си почине.
След това се обърна към Маки:
— Смъкни хората от стената и ги нахрани. Остави няколко да наблюдават, макар че кешийците сигурно ще си спазят думата и няма да нападнат до утре сутринта. — Седна и изведнъж се почувства уморен до костите. — Поне знаем вече кога ще нападнат шпионите им в града. — Вдигна очи към стария сержант: — Ще се опитат да отворят портата през нощта.
Драконът бързо се понесе в небето. Слънцето се издигаше над източните хълмове. Мистичната енергия по брега беше за тях като карта, която следваха. Уменията на Томас, унаследеното от расата на валхеру, им позволяваше да яздят на гърба на Риана, без да падат.
— Знаете ли… — заговори високо Накор, за да надмогне шума на вятъра; беше седнал зад Миранда на драконовия врат. — Макар да е машина за смърт, този спектакъл е предназначен да ни подмами към някакъв сблъсък.
Пъг, който седеше зад Томас, каза:
— За това и аз се сетих.
— Там — извика Томас и посочи надолу и вляво.
Под тях се простираше бреговата линия, обърната на югоизток ивица от Квесторско око до Илит. Заливът на Илит беше пълен с кораби, повечето от които вдигаха трескаво котва и бързаха да напуснат пристанището.
— На ония капитани долу не им е харесало това, което видяха снощи, и бързат да хванат утринния отлив — каза Накор.
— Риана — каза Томас, — спусни се надолу.
И посочи източната порта на града, пред която беше издигната огромна сграда. Тъкмо тази сграда беше източникът на енергията, която беше потекла по брега и захранила злата магия, оживила мъртъвците.
Щом драконът се сниши, обърканите въоръжени мъже се разбягаха.
— Пуснете ме пръв — каза Томас.
Пъг го спря:
— Да не проливаме кръв преди да се е наложило.
— Ще се наложи — каза Миранда.
— Но дотогава… — Пъг посочи към земята малко преди Риана да я докосне. Всички забелязаха нещо като вълна, като от развълнувана от хвърлен камък застояла вода, от която земята трепереше. Чу се глух тътен и във въздуха се надигна прах, следващ посоката на бързо разширяващия се кръг. Докато кацнат, кръгът вече беше достатъчно голям, за да обхване дракона. Почвата под краката им беше неподвижна.
Но там, където удареше вълната на разширяващия се кръг, земята сякаш се разтърсваше, защото всеки приближаващ се войник, който се озовеше на ръба й, падаше и след това биваше безмилостно подхвърлен няколко пъти във въздуха.
Само най-храбрите от нашествениците останаха да се опълчат на дракона и неговите ездачи.
И тогава Риана изрева и ушите им запищяха, от устата й към небесата изригна пламък и останалите войници също побягнаха. Никой разумен човек нямаше да се противопостави на един огромен златен дракон.
След като четиримата слязоха, Миранда каза:
— Благодаря. Това ще ни поспечели време.
— Няма нищо — отвърна Риана. И се обърна към Томас: — Когато опасността отмине, ще си отида, но дотогава, ако се наложи, ме извикай. Ще съм наблизо. — Издигна се в небето и с мощен плясък на крилете се понесе на север и изчезна.
Томас решително закрачи към сградата. Пъг, Миранда и Накор го последваха.
След като драконът отлетя, някои от по-храбрите воини близо до градската порта затичаха да спрат четиримата. Томас свали щита от гърба си с едно движение, толкова плавно и естествено, че на Пъг му се стори направо невъзможно. Никой смъртен мъж не можеше да повтори това. Мечът му изсвистя от ножницата преди първият воин да е приближил.
Мъжът беше едър и носеше грамаден меч в двете си ръце. Засили се срещу Томас и нададе нечленоразделен боен вик, но Томас невъзмутимо продължи да крачи напред. Мъжът нанесе убийствен удар от горе на долу и щитът на Томас леко се отклони така, че острието се плъзна по повърхността му. От сблъсъка изхвърчаха искри, но върху щита не остана дори резка. Томас замахна лекичко, сякаш отпъждаше муха от рамото си, и мъжът умря преди да падне на земята.