Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Даш седна на брега и загледа как водната стена помита акведукта. Вълната стигна до проломите по каменното корито, които щяха да отпратят част от водата в долния канал, и продължи с шеметната си скорост нататък.
— Е, това ще удави поне няколко плъха — каза Густаф.
— Дано — каза Даш, хвана подадената му ръка и се вдигна. Помисли за Шегаджиите и добави: — Стига да не удави наши плъхове.
— Какво да правим с тия глинени делви, шерифе? — попита един от полицаите.
— Щях да ви накарам да ги хвърлите в огънчето, което мислех, че ще се получи долу. Вземете ги. Мисля, че ще свършат работа. — Когато мъжът посегна да вдигне едната, Даш добави: — И внимавайте с тях.
Забързаха обратно през града и когато стигнаха ъгъла към Висока улица, Даш извика на Густаф:
— Вдигни тука някаква барикада. — После посочи друго каре и каза: — И там. Когато пробият, искам да обърнат преди конницата им да е ударила пазара. Щом падне портата, постави стрелци на покривите, там, там и там. — Посочи три ъгъла на пресечката.
Густаф кимна.
— Забелязах, че не каза „ако пробият“.
— Въпросът е само „кога“ и дали ще може да пристигне помощ преди да са влезли. Мисля, че ни предстоят няколко гадни дни.
Густаф сви рамене.
— Аз съм наемник, шерифе. Гадните дни са това, за което ми се плаща.
Даш кимна. Густаф побърза да отнесе заповедите му, а останалите полицаи понесоха делвите с масло към портата. Младежът огледа улиците, вече опустели, след като хората се бяха изпокрили по къщите, с плахата надежда, че този път ще избегнат опустошителния щурм, преживян миналата година, и поклати глава. Наемниците, войниците и полицаите може да получаваха заплати, за да търпят такива неща, но не и гражданите. Те бяха тези, които понасяха страданията, а в службата си като шериф той беше изградил здрава връзка с хората на Крондор, каквато преди не можеше да си представи. Вече започваше да разбира защо дядо му толкова беше обичал този град, благородниците, както и простолюдието, изтъкнатите, както и низшите. Това беше неговият град. И Даш щеше да бъде проклет до последния кръг на ада, ако видеше, че отново е завладян от нашественика.
Бързаше към портата, когато чу роговете. Разбра, че се приближава кешийски херолд под мирно знаме, за да възвести при какви условия пълководецът им ще приеме падането на града. Изкачи се на стражевата кула и се озова на бойниците точно когато кешийският вестоносец се приближи, а над планините зад него се показа изгряващото слънце. Беше пустинник и го придружаваха двама от воините-псета — носеха знамена. Едното беше Лъвското знаме на империята, а другото — флаг на знатен дом; Даш знаеше, че дядо му и баща му щяха да го упрекнат, че не го е разпознал веднага.
— Искат да говорят — каза сержант Маки.
— Е, ще е невъзпитано да не ги изслушаме.
Даш се изкушаваше да хвърли някоя делва с масло върху херолда, но всяка спечелена минута преди атаката щеше да му осигури още малко време да се подготви.
Вестителят спря пред портата и извика:
— В името на империята на Велики Кеш и на нейния велик пълководец Ашам ибин Ал-тък, отворете портите и предайте града!
Даш се озърна и видя, че всички на стената го гледат. Наведе се между два бруствера и извика в отговор:
— По какво право идвате да искате град, който не е ваш? — Обърна се към Маки и каза: — Можем да прескочим формалностите.
— Искаме тези земи, защото са древна кешийска територия! Кой говори от името на града?
— Аз, Дашел Джеймисън, шерифът на Крондор!
С презрение във всяка дума, херолдът извика:
— Къде е твоят принц, о, затварячо на просяци? Под леглото ли се крие?
— Още спи, мисля — каза Даш. Не желаеше да разкрива на херолда историята с отровата. — Ако изчакаш малко, може и да се появи тук по-късно.
— Всичко е наред — чу Даш глас зад себе си.
Даш се обърна и видя пребледнелия Патрик, придържан от един войник. Патрик беше облякъл царствената си броня с позлатен нагръдник и открит шлем, през рамото му бе заметнат пурпурен шал, обшит със златни нишки, показващ сана му. Щом мина покрай Даш, Патрик прошепна:
— Ако изгубя съзнание, кажи им, че съм напуснал разгневен.
Добра се до стената, подпря се на нея и Даш забеляза колко му е трудно да се държи прав, въпреки силния войник, който го придържаше. Все пак Патрик намери достатъчно сила, за да извика:
— Тук съм, псета на Кеш. Кажете какво искате!
Вестителят едва прикри изненадата си от това, че вижда принца на Крондор на стената. Явно беше повярвал, че отровителят е успял.