Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Седни тук — рече Алис, като падна на колене пред нея — и ме погледни. Нали ме помниш?
— Помня ви.
— Помниш как ти разказах каква съм била и откъде се връщам, парцалива, с изранени нозе, шибана от свирепия вятър и дъжда?
— Помня.
— Знаеш как се върнах същата тази нощ, захвърлих парите ти в калта и проклех теб и целия ти род. Виж ме сега паднала на колене пред теб. Нима сега съм по-малко искрена от тогава?
— Ако това, което желаете — благо заговори Хариет, — е прошка…
— Не е прошка! — прекъсна я другата с гордо и студено изражение. — Желая само да ми повярваш. Сама ще прецениш дали заслужавам да ми вярваш, като се има пред вид каква съм била и каква съм в момента.
Тя продължаваше да стои паднала на колене, обърнала очи към огъня, а пламъците озаряваха похабената й хубост и буйните й черни коси — тя преметна отпред един дълъг кичур, обви го около ръката си и докато приказваше, разсеяно го дърпаше и хапеше, а после каза:
— Когато бях млада и красива и тези коси — тя презрително дръпна хванатия кичур — грижливо се вчесваха и на тях не можеха да им се налюбуват, майка ми, която не мислеше много за мен, когато бях дете, съзря хубостта ми, привърза се към мен и започна да се гордее с мен. Тя бе бедна и алчна и реши да извлече от мен печалба. Уверена съм, че никоя знатна дама досега не е гледала така на дъщеря си и не е постъпвала като майка ми — всички знаем, че подобно нещо не се върши — и това само показва, че единствено сред бедните хора като нас се срещат майки, които лошо възпитават дъщерите си и по този начин причиняват само зло.
Взряна в огъня, сякаш забравила за миг, че някой я слуша, тя все по-здраво затягаше кичура около ръката си и продължи да говори като насън:
— Не е необходимо да ти разправям до какво доведе всичко това. Сред такива като нас не се стига до нещастни бракове, а само до злочестина и гибел. Сполетя ме голяма злочестина и гибел.
Тя бързо излезе от унеса, извърна очи от огъня, погледна Хариет в лицето и рече:
— Само пилея времето с тези приказки, а то е скъпо. Но ако не се бях размислила за тези неща, нямаше да бъда тук сега. Та ти казвам — сполетя ме голяма злочестина и гибел. Временно бях използувана като играчка, а после бях захвърлена с изключително равнодушие и жестокост. Сещаш ли се от чия ръка?
— Защо на мен задавате този въпрос? — попита Хариет.
— А ти защо се разтрепера? — отвърна Алис и я погледна втренчено. — Злоупотребата му с мен ме превърна в самия дявол. Аз все по-дълбоко затъвах в злочестини и поквара. Замесена бях в един грабеж — само в извършването му, но не и в подялбата на плячката… бях разкрита, осъдена, а нямах никакъв приятел и нито едно пени. Макар че бях още съвсем млада, по-скоро бих предпочела смъртта, отколкото да го моля той да се застъпи за мен с някоя дума, дори и тази негова дума да бе в състояние да ме спаси. Да! Бих предпочела всякаква смърт, каквато можеше да се измисли. Но майка ми, която винаги е била алчна, изпратила вест до него от мое име, разказала истината за мен и смирено му поискала последен малък дар — няколко лири, по-малко на брой и от пръстите на едната ми ръка. Сещаш ли се кой бе този, който плю на мен, когато бях изпаднала в беда и според него лежах в нозете му, който не ми даде дори този скромен дар в знак на спомен и изпитваше задоволство, че ме пращат отвъд океана, където не бих могла да го безпокоя повече и където ще изгния и ще умра? Сещаш ли се кой бе той?
— Защо на мен задавате този въпрос? — повторно попита Хариет.
— А ти защо трепериш? — отвърна Алис, постави ръка на рамото й и се взря в лицето й. — Не е ли затова, защото отговорът напира на устните ти? Това бе твоят брат Джеймс.
Хариет се разтрепера още по-силно, но не извърна лице от взрените в нея очи.
— Когато разбрах, че ти си му сестра… това беше през същата онази нощ… аз, изтощена и с изранени нозе, се върнах, за да отхвърля с презрение твоя дар. Същата онази нощ, както бях изтощена и с изранени нозе, аз чувствувах, че бих могла да отида накрай света, за да го наръгам, стига да го открия в някое глухо, уединено място. Вярваш ли ми, че наистина изпитвах това?
— Вярвам ви! Боже мой, защо пак сте дошли?
— След това аз го видях — рече Алис, като продължаваше да я стиска за рамото и да я гледа втренчено в лицето. — Проследих го посред бял ден. Ако в сърцето ми все още е тляла някаква искра ненавист, тя се превърна в силен пламък, когато го съзрях. Ти знаеш, че той е причинил зло на един горд човек и го е превърнал в свой смъртен враг. Какво би станало, ако можех да дам сведения за него на този уязвен човек?