Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Ти искаш да ни оставиш? — каза Елисавета, като го улови за ръката.
— Остави ме, сестро, ще се опитам в Америка да забравя мъката си. Какво ще мога да сторя тука, когато полицията знае, че съм нихилист и ще ме преследва? Аз не бива да се моля над гроба на баща ни. Още утре, сестро, ще отпътувам и ще напусна Европа, като се простя с приятелите си.
— Замини тогава, братко — каза Елисавета, като целуна ръката на Хуго. — Нека Бог те придружава навсякъде и нека ти помогне да забравиш проклятието на баща ни.
Пристигането на лекаря, който констатира смъртта на Фридрих Пал, прекъсна разговора им.
Фридрих стоя три дни непогребан. В това време близките му се прощаваха с него. Всички съпроводиха мъртвия до вечното му жилище. Там още веднъж се помолиха за успокоение душата на добродетели си и си отидоха.
Последни останаха Хуго и Елисавета.
Хуго целуна за сетен път кръста на баща си, после се обърна към сестра си и каза:
— Аз отивам, сестро, и при раздялата ще ти кажа, че ти трябва да възпитаваш Владимир така, както ти поръча Михаил Бакунин. Нека стане нихилист, като най-добрите хора на Русия.
Това бяха последните думи на Хуго, които той каза на сестра си. След това Хуго изчезна.
За Елисавета настанаха тъжни дни. Тя беше лишена от всякакви развлечения и удоволствия.
Четири седмици по-късно една каляска спря пред замъка и старият нотариус излезе от нея. Слугите съобщиха за пристигането му и Елисавета го прие.
— Заставен съм да ви съобщя нещо неприятно. Вчера в Рига се отвори завещанието на баща ви. Оказа се, че той е завещал имота си за благотворителни цели. Освен Наталия Кардова, никой няма право да вземе нито стотинка. Затова вие трябва да напуснете бащината си къща. От това и аз съм огорчен, защото съм стар приятел на баща ви.
Елисавета замислена гледаше пред себе си.
— Не скърбя, че се лишавам от пари, но скърбя, че ще трябва да напусна къщата, където за пръв път видях светлина. Моят син ще трябва да работи, но той не трябва да забравя, че е от фамилията Пал. Единствената ми утеха и надежда е той.
— Бащата лиши децата си от наследство и ги изпъди от къщата си.
— Но в последния си час той поиска да унищожи завещанието — каза Наталия, която до това време стоеше неподвижна, с наведени очи. — Аз бях там и мога да свидетелствувам какво съм чула и видяла със собствените си очи и уши. Той искаше да замине за Рига, за да унищожи завещанието.
— Смятате ли, че съдът може да унищожи завещанието?
— Няма ли начин, по който може да се унищожи завещание?
— Може да се повдигне процес срещу баща ви, който е завещал онова, което майка ви му е донесла.
— Не — каза Елисавета, — дъщерята на един Фридрих Пал не може да повдига такъв процес. Завещанието е последната воля на баща ми и трябва да се зачита.
— Вие сте истинска дъщеря на рода Пал. Ако баща ви беше жив, щеше да се гордее с такава благородна дъщеря.
— Но тя няма да отхвърли молбата на сестра си Наталия. Аз съм наследница на къщата и на полския имот. Приходът от тоя имот ще бъде достатъчен, за да се прехранваме тримата.
— Ти си благородна, Наталия, но дъщерята на един Пал не може да приема милостиня.
— Вашето отказване е много възвишена постъпка, но при положението, в което се намирате, не бива да отхвърляте това предложение. Истината е, че баща ви е искал да унищожи завещанието, но не е успял. Ако вие приемете предложението на госпожицата, значи ще удовлетворите последното му желание.
Елисавета клатеше глава отрицателно.
— Аз не мога да приема такова нещо, по ще ви помоля да ми направите една услуга като приятел на баща ми. Моля ви да ми покажете някоя търговска къща, където ще мога да работя като книговодител.
— Аз скоро ще ви намеря такова място — с учудване каза нотариусът и си отиде.
На следващия ден Елисавета отпътува за Рига, въпреки увещанията и молбите на Наталия. Тя намери стария нотариус, който я прие твърде любезно. Той беше се погрижил за място при фирмата „Еферсон и сие“ — английска търговска къща.
— Как да ви благодаря за това? — каза Елисавета.
— Няма нужда от благодарности. Аз съм доволен, че успях да ви настаня и да удовлетворя желанието ви. Ако пък имате нужда от пари, мога да ви дам.
— Приемам предложението ви, защото вярвам, че скоро ще мога да ви се издължа.
Старият Котар даде 100 рубли на Елисавета. Тя отпътува за Петербург.
„Сега ми предстои голяма, трудна задача: възпитанието на Владимир е в моите ръце. Аз ще го възпитавам да обича майка си, а да мрази този, който я опропасти.“
XCVI. СЛЕД СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ