Мъртвите сибирски полета

— Утре заран — отговори Елисавета.

— Нима толкова скоро?

— Колкото по-скоро, толкова по-добре за тебе.

— Значи утре. Много ми е мъчно, че не мога поне една вечер да остана с тебе да се поразговорим до насита.

— Да не мислиш да отиваш някъде тази вечер?

— Обещах на един приятел да се срещна с него, затова, моля ти се, не ме спирай.

— Струва ми се, че ти криеш нещо от мене — каза Елисавета, като се приближи до сина си. — Ако криеш някаква тайна, Владимире, кажи на майка си — каза тя, като го изгледа строго в очите.

— Нищо няма, майко, освен раздялата ми с тебе, която ме мъчи.

— Не, не, Владимире, от известно време аз виждам, че ти си се променил много — станал си много разсеян. Чух как бълнуваше насън. Наистина не можах всичко да разбера, но ти постоянно повтаряше: „Дама пика“.

Владимир изведнъж пребледня. „Черна дама? Какво ли съм искал да кажа с това?“ — си помисли той.

Елисавета прегърна сина си и го привлече към канапето.

— Не съм сигурна — каза тя, — но предполагам, че ти си влюбен?

— Не, майко, моето сърце принадлежи само на тебе — отвърна Владимир, като прегърна майка си.

— Не, не, ти не ще ме заблудиш. Нали ще ми обещаеш, Владимире, ще дадеш честната си офицерска дума, че ще подариш сърцето си на момиче, което ще бъде достойно за тебе?

— Да, майко. Ще го подаря на достойно момиче и никога не ще забравя, че съм от най-добрата и много почитана дворянска фамилия.

— Аз не мисля така. Всякоя, която има добро и благородно сърце, е самата благородна.

— Ето добрата ми майка, с доброто си сърце — каза Владимир, като целуна майка си.

— Ще приготвя чай. Кога мислиш да излезеш? — попита го Елисавета.

— Ние ще можем да вечеряме заедно — каза Владимир. — Още половин час има, докато изляза.

— Тогава ей сега ще приготвя вечерята — каза Елисавета и изтича в кухнята.

Лицето на Владимир се промени.

„Дама пика — говореше си той. — Мила майко, ти мислиш, че дама пика е свързана с моята любов! Не, майко, тази дама ме е съсипала. Защо се измамих, Боже, кой ме накара да се впусна в игра, която не е по средствата ми?! Много се изисква наистина от един офицер и затова половината от бедните сред нас трябва да пропаднат, понеже не са в състояние да закрепят материалното си положение като офицери. И аз играх и изгубих. Откъде ще намеря да заплатя петте хиляди рубли, които дължа на граф Мершински и за които дадох честната си дума? Трябва да я удържа.“

Замислен, младежът допря челото си до студеното стъкло на прозореца.

Няколко револвера, окачени на стената, бяха последното средство, което му оставаше, ако не изпълнеше дадената дума.

Влизането на майка му прекъсна неговите мисли.

Елисавета приготви масата и двамата седнаха да вечерят.

Владимир се показваше в добро разположение на духа. След вечеря пожела лека нощ на майка си и излезе на улицата.

След малко той се спря до една къща и след дълго колебание влезе вътре. На втория етаж на тази къща имаше визитна карта, на която бе написано: Павел граф Мершински.