Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Старецът стана и тръгна да си отива, но Пал го спря:
— Ти ще останеш, драги приятелю, и ще чуеш как моите деца опетниха честта ми. Вие, който познавате моята дъщеря, моята любима Елисавета, ако знаете днес на какво прилича, щяхте сам да се отвратите. Ако знаехте каква развратница е тя, тогава не бихте ме осъждали.
Пал имаше да каже още нещо, но изнемощял се отпусна на канапето.
— Желаете ли чаша вода?
— Няма нужда, всичко ми премина, споменът за моите деца ме потресе.
— Как си обяснявате това? Нима защото дъщеря ви е послушала гласа на сърцето си, е развратница?
— Не бих имал нищо против, ако тя вземеше за мъж и най-бедния човек. Но тя стана блудница, която очерни цялото семейство — стана държанка на един човек!
— Има ли деца от тази любов?
— Мисля, че има едно момченце.
— Къде е сега дъщеря ви?
— Аз сам не зная, но чакай, мисля, че е в сибирския затвор.
— В Сибир? — удиви се Котар. — Как позволихте това?
— Семейство Пал е достатъчно гордо, за да проси милост от царя.
— Мислихте ли, че вашата постъпка е горда, когато става въпрос за свободата на дъщеря ви? И вие останахте равнодушен? В такъв случай аз предпочитам да съм обикновен гражданин, тъй като у нас няма надмощие и гордост. Нека се върнем на въпроса. Ако някога вашата дъщеря пожелае да се върне в бащината си къща, ще я приберете ли?
— Никога не ще сторя това. Елисавета не съществува за мене, тя не е вече моя дъщеря.
— А вашият син? Къде остана той?
— Хуго можете да считате за крадец.
— Това не мога да разбера.
— Много просто — моят син е крадец и вагабонтин. Да не говорим за него. Моля ви, не казвайте никому за това.
— Ще мълча като гроб — обеща старият Котар.
Баронът стисна ръката му в знак на благодарност.
След няколко минути и двамата бяха около масата.
— Всичките ми движими и недвижими имоти са означени в тази книга. Моля ви, прегледайте ги добре.
След като нотариусът прегледа книгата, където беше означен имотът му, той не се сдържа и извика от учудване, че баронът е най-богатият човек в Курландия.
— Въпреки че съм тъй богат, малко са хората, които ще ми завидят. Но по-добре да пристъпим към работа.
— Аз имам готов документ, кажете само името на лицето, което ще получи наследството ви.
— Има ли наблизо някое благотворително заведение?
— Тук няма. Има само в Петербург.
— В такъв случай завещавам парите си на дома за превъзпитавате на развратни жени. Нека от тези пари се построи сграда, където ще се приютяват такива жени.
— А недвижимия си имот кому завещавате?
— Оставям го на Екатерининското дружество за превъзпитавате на развратниците.
След като продиктува всичко, старият барон се наведе над нотариуса, за да провери написаното от него.
— Виждате ли, драги приятелю — каза той, — при завещанието на наследството си съм се ръководил изключително от желанието да помогна на сина си и на дъщеря си.
— Господин барон, вие сте за съжаление.
След това Пал подписа документа.
Нотариусът се поклони и без да продума думица, сгъна документа за наследството:
— Ще ми позволите ли да си ида, господин барон?
— Както обичате. Щом като бързате, аз не искам да ви задържам — каза старият барон, след като се ръкува с Котар. — Но моля ви, почакайте една минута. Обещавате ли ми, че ще ме защитавате, когато хората ме обвинят в жестокост, понеже съм лишил децата си от наследство?
— Извинете, господин барон, но аз не ще мога да ви бъда полезен в тоя случай. Това, което направихте, е голяма грешка. Сега сбогом.
Нотариусът излезе.
„Той ме смята за безсърдечен — помисли си Пал. — Не знае какви мъки изпитах аз. Но по-добре ще бъде да не мисля повече по това. А какъв прекрасен ден е днес! Да изляза да се поразведря малко.“
След това той взе дебелия си бастун, сложи шапката си и отиде в градината. Оттам се запъти към гробищата. Спря се пред един мраморен паметник.
„Дали спътницата на моя живот, която почива тук, знае, че любимите й деца потъпкаха родителската обич? Щастлива си ти, честна ми жено, защото не си изпитала срама от ужасните постъпки на нашите деца! И аз скоро ще дойда при тебе.“