Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Ела с мене, моля ти се Никой досега не е умрял от радост.
Хуго се колебаеше.
— Уверен съм, че ще ме изпъди, но пак ще дойда с тебе.
Елисавета разказа из пътя на брат си, че баща им обича Владимир и че от известно време в къщата им се намира едно добро момиче Наталия.
Когато дойдоха до къщи, Хуго още веднъж се поколеба дали да прекрачи прага. Най-после влязоха вътре.
— Да вървим. Може би татко още не е заспал — каза Елисавета на Хуго, като го дръпна за ръката.
Те се доближиха до вратата и се увериха, че баща им не бе си легнал още. Той се разхождаше из стаята, като си говореше сам.
Елисавета потропа тихо на вратата.
— Кой е? — запита старецът.
— Аз съм, татко! Бих желала да говоря с тебе.
— Нима не си легнала още?
— Имам да ти кажа една радостна новина, татко, затова отвори ми по-скоро.
Старецът бутна резето с разтреперана ръка и Елисавета влезе вътре. Той забеляза, че Елисавета не бе сама в коридора.
— Ти не си сама, Елисавета, кой е с тебе?
— Човекът, който ще падне на колене пред тебе и ще те моли за прошка. Татко, моля те, не го изпъждай, остави го да влезе вътре! Не виждаш ли как стои, бедният, в тъмнината като някой просяк!
Лицето на стареца се промени. Той простря ръце и се разтрепера.
— Какво стори, Елисавета? Не знаеш ли, че като доведе този човек, ти заби нож в сърцето ми?
— Не, татко, аз извадих този нож. Татко, моля ти се, подай му ръката си и му кажи „добре дошъл“!
— Аз не мога да подам ръката си на крадец.
— Хуго е благороден човек — отвърна Елисавета. — Той го доказа с делата си. С риск на живота си той ме спаси.
Елисавета поиска да въведе Хуго в стаята, но баща им попречи.
— Не престъпвай прага ми, стой вън! Аз те проклех и се отрекох от тебе. Не ще потъпча думата си.
— Татко, заклевам се, че ти несправедливо ми даде тогава револвера. Ако се бях самоубил тогава, щеше да бъде без причина. Аз скочих от прозореца, защото не исках този грях да измъчва душата ти.
— Охо, това е само оправдание, страхливецо — каза тъжно старецът.
— Значи ти така ме приемаш в дома си? Но знай, старче, че ще се каеш за това някога.
— Аз никога не се разкайвам за това, което правя. Предварително обмислям всичко, затова махай се оттука! Не искам да съм в една къща с крадец!
— Ако някой друг, татко, ме наричаше така, знай, че щеше да ми заплати с живота си.
— Направи и това — отвърна старецът. — Разбойникът може да бъде и убиец — да убие и баща си!
— Боже, Боже, ти виждаш как собственият ми баща несправедливо ме обвинява — каза Хуго, като събра молитвено длани. — И ти си свидетел, Елисавета, когато баща и син се срещнат някога на онзи свят.
— Татко, не бива това да е последната ти дума. Кажи на брат ми да влезе.
Фридрих Пал не отвърна нищо. Той гледаше тъпо пред себе си, като че всичката му кръв бе нахлула в главата.
— Шарлатанин! — викаше той несъзнателно, като почна да залита към канапето и да трепери. Лицето му посиня.
— Татко, какво ти е? — извика Елисавета и коленичи пред баща си.
Старецът само кашляше.
— Бързай, Хуго! Изглежда, че баща ни получи удар. Гледай колко бавно диша, веднага изпрати за лекар!
Хуго се доближи до него.
— Отче, нима не искаш да ме чуеш?
Фридрих се изправи полека.
— Да си проклет! — извика той.
— Той ме прокле на смъртния си час — каза Хуго, като падна на колене пред баща си.
Събитието разбуди целия замък. Всички изтичаха към стаята на умиращия. Наталия дойде първа. Като видя стареца почти вдървен, тя не можа да се сдържи да не заплаче.
— На помощ, помогнете! — викаше тя. — Не виждате ли, че той иска да каже нещо, вижте как си движи устните!
Наталия вдиша внимателно главата му и приближи ухото си до устните му, за да чуе последното желание на добродетеля си.
— Моето завещание — шепнеше старецът — искам… искам… трябва… трябва да се уни… що…
Фридрих Пал не можа да изговори последната сричка. Той се пресели във вечността.
— Почина — каза Наталия.
— Почина, да, почина татко — каза Елисавета.
— Той почина, като ме прокле в последния си час — повтори тъжно Хуго.
— Почивай спокойно, Фридрих Пал — каза набожно старият слуга, като затвори очите на своя господар. — Нека Бог се смили над тебе и те възнагради за добрите ти дела.
Хуго бе застанал неподвижен до умрелия си баща, като държеше ръката му в своята.
— Татко, ако сега се съживеше, ти щеше да отречеш клетвата си, в това съм уверен! Нима не ще продумаш вече? Твоята клетва ще ме преследва през целия ми живот. Аз съм уверен, че тя ще се изпълни през моя живот. Сестро — обърна се той към сестра си, — аз не ще живея вече в Европа.