Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Вие сте много добър, господин Еферсон.
— Аз изпълнявам само своя дълг — отвърна Еферсон. — Сега — на въпроса.
— Няма нужда да се връщаме на този въпрос, понеже доста го обсъждахме.
— Как, нима ние ще трябва да се разделим, понеже професията на Владимир не ви позволява това?
— Това е единствената причина — каза Елисавета, — понеже не прилича на една майка на гвардейски офицер да бъде книговодителка.
— Как, нима майката на един гвардейски офицер не може по честен начин да се препитава? — каза Еферсон, като стана от мястото си.
— Да, така е. Моят син не може да бъде офицер, ако аз остана книговодителка при вас! Ние двамата решихме това. Не знам как полковият му командир е научил за това и предложил на моя син или аз да напусна книговодството, или той — офицерството.
— И вие навярно ще напуснете службата си, за да се жертвувате за него?
— Това е дълг на майката.
Англичанинът се приближи до един прозорец и започна да чука по стъклото.
— Как мислите да посрещате нуждите си? — попита той. — Надявам се, че не ще ми се разсърдите, ако аз, като ваш приятел, ви питам това.
— Не бих казала другиму това, господин Еферсон, но на вас ще кажа, понеже можете да ми бъдете приятел в сиромашията ми. Предложена ми е помощ, която трябва да предпочета пред тази, която вие ми предлагате. Това предложение ми е направено от една жена, която има добър приход от собствения си замък. Тя ме кани при себе си и затова мисля да напусна Петербург.
Еферсон стана сериозен.
— Наистина ли мислите да напуснете Петербург?
— Принудена съм, тъй като една бедна майка не може да отговаря на положението, което заема синът й в обществото.
— Знам, че не мога да променя решението ви, но въпреки това трябва да ви помогна. Аз съм човек, който не може да ласкае. Ще ри съобщя това, което толкова години съм таил в сърцето си. В продължение на толкова години, госпожо, аз не само съм ви уважавал, а съм ви… обичал.
Елисавета поруменя.
— Да, аз ви обичах — продължи англичанинът, — но нямах смелостта да изповядам това. Аз съм човек богат, милионер и съм много уважаван.
— Това е истина — отвърна Елисавета.
— Аз ви обичам и бих искал да ми станете жена. Това исках да ви изповядам преди 15 години, но забелязах, че вие обичахте другиго. Това разбрах от държането ви и от изражението на вашите очи.
— Да, господин Еферсон, това е вярно, вие сте добър психолог.
— Това бе отдавна — каза Еферсон. — Изминаха цели 17 години. И аз вярвах, че за толкова време раните ви ще зараснат и вие ще можете да станете моя жена. Виждам, че вие сте безпомощна жена и имате нужда от подкрепа. Желая да бъда ваш защитник, докато сте жива. Вашият син е пораснал и си има вече професия. Сега…
— Благодаря ви — прекъснато Елисавета, като въздъхна дълбоко и подаде ръката си. — На мое място всяка жена щеше да се почувствува щастлива, обаче аз не мога да ви стана жена.
— Защо не можете, госпожа Рошинска?
— Защото ми предстои едно велико дело. Моят живот е посветен на една цел, за която и живея. Вие, господин Еферсон, ще ми позволите да си отида и вярвам, че не ще ми се сърдите, защото така трябва да бъде!
— Аз ви позволявам това, но при едно условие, а именно — когато имате нужда от приятелска помощ, ще се обърнете към мене.
— Обещавам — каза Елисавета и като се сбогува с Еферсон, напусна стаята.
След малко тя бе на улицата. Спря се пред една къща, после се качи на втория етаж. Позвъни на една врата. Чуха се мъжки стъпки. Вратата се отвори и се показа Владимир. Той бе станал цял мъж, висок, със стройно тяло. Носеше униформа на гвардейски офицер. На ботушите му дрънчаха сребърни шпори.
Като видя майка си, той се хвърли в обятията й.
— Ти ли си, моя мила майко? Ти днес дойде много рано. Толкова ли рано свърши работата си?
— Не — отвърна Елисавета, като влезе в стаята, която не бе луксозно наредена, но с вкус.
— Разкажи ми сега: коя е причината, че така рано дойде при мене! — попита Владимир, като покани майка си на едно канапе. — Твоето посещение много ме радва, само че се страхувам да не би да ти се е случило нещо в кантората, където работиш.
— Нищо подобно. Слушай сега, сине, внимателно. Ти нищо не си ми казвал, но аз научих от един твой другар, че си имал сериозен разговор е командира си.
— Това е вярно — отвърна Владимир. — Но който ти го е казал, не е сторил добре, като те обременява още повече.