Мъртвите сибирски полета

„Трябва да поговоря с нея — помисли си той. — Може би ще успея да я придумам да остане при мене. Но не вярвам, такава жена не изменя решението си.“

Той позвъни и поръча да кажат на госпожа Рошинска да дойде.

След няколко минути една жена на около 40 години застана пред Еферсон. Тя бе облечена в хубава, но семпла рокля. Прошарената й коса бе завързана с една кордела, която бе промушена отзад с една игла като стрела.

Лицето на тази жена показваше, че тя е била красива. Очите й бяха много живи и красиви. Тя беше бледа, но въпреки това лицето й излъчваше благост и доброта. Тази жена бе Рошинска, а в действителност Елисавета Пал.

Еферсон се доближи до нея и много любезно й се поклони.

— Вие сте ме викали — каза госпожа Рошинска.

— Да — отвърна Еферсон. — Надявам се, че не ви обезпокоиха в работата ви.

— На услугите ви съм, господин Еферсон — каза кротко Рошинска.

— Моля ви, седнете — каза Еферсон, после започна да прелиства една книга. — Днес получих писмо от вас, което ме много изненада и в същото време наскърби. Вие ми пишете, че не желаете да останете за по-дълго при мене и затова ме молите да ви освободя от длъжност. Ще дръзна да ви попитам за причините, понеже толкова години сме работили заедно. Винаги сте ми били дясната ръка и ви казвам истината, че всякога съм бил доволен от вас. Това съм признавал винаги и се надявам, че никой не ви е с нищо обидил.

— Напротив, аз съм била винаги благодарна за отношението ви към мен, обаче въпреки това съм принудена по важни причини да напусна вашата къща.

— Трябва тогава да има някоя причина, госпожа Рошинска, която ви заставя да сторите това. Осмелявам се да ви помоля да ми я кажете.

— Щом настоявате, аз съм готова да изпълня желанието ви. Вие знаете, господин Еферсон, че имам син.

— Да, вашият Владимир. Той още като дете ме интересуваше, даже и като порасна не го забравих. Аз исках да ви докажа това, но вие винаги отказвахте. Вие не ми позволихте да взема участие в неговото възпитание, а сама правехте това. Когато Владимир завърши гимназия, аз ви помолих да го дадете при мене в моята къща, но вие ми казахте, че желаете да му дадете друга професия. Аз не мога да разбера как му разрешихте да стане офицер. Вие знаете, че аз съм откровен човек и казвам това, което е на сърцето ми. Офицерският живот е много скъп. Те трябва да се обличат добре, а заплатата им е малка. Още повече че те обичат да играят на комар — според мене вие направихте лош избор за един млад човек. Аз не искам да ви разубеждавам, но жал ми е, че не му създадохте друга, по-скромна професия.

— Вие имате право, господин Еферсон. Възпитанието на Владимир ми коства много труд и много мъчно се реших да го дам във военното училище, но това пожела сам той и аз не успях да го разубедя. Едно вътрешно чувство го привличаше към военната служба, за да служи на отечеството си.

— Това е много добре, любезна госпожо, но ако утре се отвори война, той ще трябва да бъде в редовете на войската с риск за живота си. Не е още късно да отклоните вашия син — да хвърли сабята и да се залови за перото, като дойде в къщата на „Еферсон и сие“. Тука го очаква по-бляскава кариера. Признавам, нахално е от моя страна да настоявам за това. Аз нямам наследник, госпожо, и ще ми бъде много драго, ако един ден, когато склопя очи, имам един човек, на когото на драго сърце бих оставил къщата си. Винаги съм мислил, че този човек ще бъде Владимир.