Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Вътре, неговата свръзка, аптекарят Бърдбъри, дирижира последното действие на „Силата на съдбата“ предавано с чести пукания от Радио Люксембург, и припява. Устата му се затваря рязко при вихрената поява на Криптон. Заедно с него влиза гигантска разноцветна свиня, плюшеният мъх на кожата й обърнат наопаки тук-там, което разширява спектъра на възможните оттенъци.
— … точно така, микрограми, а не милиграми. Дай ми нещо, Бърдбъри, защото взех свръхдоза.
— Шшшт. — Високото чело на фармацевта се нагъва в кръстосани дълбоки оперни бръчки, изглажда се.
Криптон отива между стелажите и до финала на операта съзерцава осветената стая през бутилка с камфоров опиат. Връща се точно навреме, за да чуе как свинята пита:
— Ами накъде другаде може да е тръгнал той?
— Тая информация я получих от трета ръка — Бърдбъри оставя спринцовката, която бе използвал като диригентска палка. — Ей го Криптон, питай го него, той повече се вре насам-натам.
— Привет фармация, — казва Албърт — ще има ли ваксинация?
— Както разбрах Скачачът трябва да дойде тази вечер.
— За първи път чувам това. Но защо не се отбиеш в „При Пуци“. Там е мястото, където можеш да научиш нещо повече.
Свинята поглежда към стенния часовник.
Само дето тази вечер графикът ми е доста странен.
Слушай, Криптон, всеки момент тука ще пристигне някаква важна клечка от ГИОП1136, тъй че каквото и да е имало, нали знаеш…
Известно време се пазарят за трите унции кокаин, а свинята се оттегля тактично и прелиства стар брой на „Световни вести“. Подир няколко минути, след като е прикрепил с лепенка за голия си крак и последното пълно с кристали шишенце, Криптон кани всички на двубоя с вилъжици.
Бодайн е получил залози за много пари, дошли са хора от цялата Зона…
Матрос Бодайн? — пита удивеното голямо плюшено прасе.
Кралят на Куксхафен, прасчо.
Ами че по едно време аз изпълних негова поръчка в Берлин. Предай му поздрав от Ракетчика.
За онзи хашиш ли става дума? — Криптон е запретнал клоширан крачол и отворил едно шишенце, за да се увери с какво разполага, но млъква опулен.
Да.
Криптон пъха дълъг нокът запълнен с бели люспици в ноздрите, лява и дясна, и смръква дълбоко. Светът се прояснява. В дъното на гърлото му започва да се оформя упорит юмрук от горчив сопол. Потсдамският Удар е част от Зоналния фолклор. Нима това прасе ще опита да се възползва от славата на Ракетчика (в чието съществуване Криптон никога не е вярвал кой знае колко)? Кокаинови подозрения, пълзящи и вероломни като плъхове… блестящи шишенца в хиляди разцветки, гласове от радиото, гънките и текстурата на мъхнатия свински костюм, когато Криптон протяга ръка да го поглади… не, ясно е, че прасето не търси нещо специално, не е полицай, не е дилър, нито се кани да прекара някого…
— Само исках да видя как е на опип, нали — изрича Криптон.
— Да, разбирам.
В този момент вратата внезапно се изпълва с червени фуражки, кожа и месинг. Криптон остава напълно неподвижен и държи в едната ръка капачката на шишенцето с кокаин.
— Слотроп — в стаята се провира командващият сержант с ръка на кобура. Голямото прасе поглежда към Бърдбъри, който поклаща глава, не, не съм аз, сякаш наистина не лъже.
— И аз не съм — смята за нужно отбележи Криптон.
— Но все някой ме е издал — мърмори прасето с много обиден вид.
— Бъди готов, — прошепва Албърт, после се обръща към военния полицай: — Извинете ме. — Втурва се право към стенния шалтер и изключва осветлението, а Слотроп моментално хуква през виковете и крясъците покрай бюрото на Бърдбъри, бам във високата стойка с медикаменти, от която неговия сламен корем го отхвърля, но стойката рухва върху някого с оглушителен трясък на стъкло и вопъл, и продължава напред по непрогледно тъмен проход, протегнал напред ръце да го водят към задния изход, където среща Криптон.
1136
ГИОП — Група за Извънредни Операции с Проектили (Ракети). — Б.пр.