Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Благодаря.
— Побързай.
Навън побягват на изток, към Елба и доковете, тичат, плъзгат се в кални локви, спъват се в коловози от камиони, вятър свисти между полукръглите складове от вълниста ламарина и ги блъска в лицата, бели пръсчици кокаин се сипят изпод левия крачол на Криптон. Преследвачите зад тях крещят и светят с фенерчета, но изглежда не знаят накъде са тръгнали бегълците. Добре.
— Следвай пътя с жълти павета — тананика Албърт Криптон тонално съвсем вярно — следвай пътя с жълтите павета — какво е това, той наистина ли, да, той подскача… Скоро пристигат задъхани на пристана, където са швартовани „Гаднярът“ и неговата дивизия, четири мъглявосиви прасенца и заварват двубоя с вилъжици в разгара си в самия център на полюшващата се и аплодираща тълпа от пияни цивилни и военни. Жилестият Ейвъри Пърфъл, дълги гладки бакенбарди лъщят мазно като тюленова кожа на бледата светлина, адамова ябълка подскача напред-назад с честота четири-пет такта в минута, леко тътрейки крака се върти около своя опонент, спокойният и тромав Сейнт Джон Бладъри, и двамата с вилъжици в позиция „готов за бой“ и наточени лъскави ръбове.
Криптон напъхва Слотроп в един голям контейнер за боклук и тръгва да търси матрос Бодайн. След няколко блестящи леки финта, Пърфъл се мушва напред, бърз като боен петел. С удар отвисоко, който Бладъри опитва да парира в трета позиция, Пърфъл разкъсва блузата на командоса и го разкървавява. Но когато понечва да отскочи назад, се оказва, че проницателният Бладъри е стоварил тежкия си боен полуботуш върху официалната вечерна обувка на американеца, и го приковава на място.
Организаторът на двубоя Бодайн и двамата му бойци са пламтящи кристали на проникновението в това отровено сиво сборище: половината от тълпата се намира в предбезсъзнание, а останалите не са много сигурни какво точна става. Някои мислят, че Пърфъл и Бладъри са много надъхани и ожесточени врагове, Други смятат, че това е комедия и се кискат в неподходящи моменти. От време на време високо на вечерните надстройки на военните кораби се появяват странните лъскави очички и гледат втренчено, втренчено…
Пърфъл и Бладъри са нанесли едновременни пронизващи удари и сега са тяло в тяло, вилъжиците се преплитат и скопчват с потракване и стържене, лактите на съперниците са напрегнати и вцепенени. Изходът на двубоя зависи от умението на мършавия Пърфъл да прилага военна хитрост, тъй като Бладъри изглежда готов да държи своята позиция цяла нощ.
— Ракетчикът е тук — Криптон дърпа овлажнената измачкана яка на Бодайн — в свински костюм.
— Не сега, човече. Донесе ли, аах…
— Но военната полиция го преследва, Бодайн. Къде можем да го скрием?
— Хич не ме интересува. Сигурно е не’къв загубеняк. Измамник. Нема как Ракетчикът да е тука.
Пърфъл изтегля назад ръката с вилъжицата, накланя тяло встрани, завърта прибора така ,че зъбците му да останат скачени с оръжието на Бладъри и изважда от равновесие командоса достатъчно дълго, за да освободи крака си, после ловко разкача вилъжиците и отскача назад. Бладъри възстановява стойката и се устремява тежко напред в преследване, проучва обстановката с поредица от мушкания, после прехвърля оръжието си в другата ръка и изненадва Пърфъл с режещ удар, който одрасква шията на моряка, само на милиметри от вратната вена. По бялата блуза покапва кръв, черна на това луминесцентно осветление. Под мишниците на бойците тъмно се очертават пот и студени сенки. Одързостен от болката, с хаос от слепи и диви мушкания и сечащи удари, Пърфъл се хвърля напред към Бладъри, комуто не е нужно дори да движи крака, а само се поклаща от колената като огромна самоуверена наденица и накрая успява да хване китката на въоръжената ръка на Пърфъл и да го завърти пред себе си като момиче, с което танцува джитърбъг, а неговата вилъжица вече е опряна в адамовата ябълка на Пърфъл и готова да я пререже. Командосът вдига очи, оглежда се, задъхан, хриптящ и потен, търси някакъв властови център, който да му покаже с палец какво да прави.
Нищо: само дремят, повръщат, треперят, призрачната и цветиста воня на спирт, якият и набит Бодайн брои парите си. Всъщност никой не гледа. И тогава Бладъри и Пърфъл, регулирани и настроени един спрямо друг посредством наточения ръб на тази вилъжица и незначителното усилие необходимо, за да изпълнят техния общ свят със смърт, внезапно осъзнават, че никой не е говорил за бой до край, нали?, че независимо кой победи, всеки от тях ще получи своя дял от залозите, и затова сега най-благоразумно ще бъде да се отдръпнат един от друг, заедно да притиснат Бодайн и да намерят лейкопласт и йод. И все пак двамата удължават тяхната прегръдка-клинч, а Смъртта с цялото си могъщество им тананика романтични мелодийки, упреква ги, че са посредствени и дребнави човечета… Само дотук ли можахте да стигнете? И на това му казвате живот?