Гравитационна дъга [bg]

— О, всички ние го… — започва Спонтун, но не довършва.

— Стигнахме.

Стените на ярко осветената канцелария са закичени с двойни средни страници от списания с илюстрации от Джордж Пети, изобразяващи красавици с яркочервени устни и пищни крайници. В ъгъла съска кафеварка. Усеща се и миризма на гранясала смазка за обувки. Изпружил крака върху бюрото, един ефрейтор е погълнат от американски комикс за Щуравото Зайче.

— Слотроп ли? — в отговор на въпроса на Мъфидж — да, да, онзи янки с костюма на прасе. Ами че той непрекъснато снове насам-натам. Шантав донемайкъде. А вие какви сте, от МИ 61132 или от друго ведомство?

— Не подлежи на обсъждане — отсича Спонтун, който изглежда наистина си въобразява, че донякъде прилича на Нейланд Смит1133. — Знаете ли къде можем да намерим генерал Уайвърн?

— Сега посред нощ ли? Най-вероятно в спиртния склад. Следвайте релсите в посока на врявата. Ако не бях дежурен и аз щях да съм там.

— Костюм на прасе ли? — намръщва се Мъфидж.

— Истински голяяям прасешки костюм, в жълто, розово и синьо, кълна се — отвръща ефрейторът. — Щом го видите веднага ще го разпознаете. Джентълмени, да ви се намира случайно по някоя цигарка, а?

Шумът от пиршество ги връхлита отдалеч, докато крачат тежко встрани от релсите, покрай празни вагони-платформи и цистерни.

Склад за спирт.

Казват, че това е гориво за техните нацистки ракети. Ако изобщо успеят да докарат поне една в изправно състояние.

Под студен чадър от голи електрически крушки се е събрала тълпа от военнослужещи, американски моряци, момичета от интендантството и немски фройлайни. Общуват, сближават се всички без изключение, възмутително, безсрамно, сред шумотевицата, която, докато Мъфидж и Спонтун стигат до края на сборището, преминава в песен, в чийто център, здравата натаралянкан, прегърнал с всяка ръка по една усмихната и разчорлена млада проститутка, с червендалесто лице придобило на това осветление апоплектично бледолилава окраска, ръководи веселбата и многогласната песен същият генерал Уайвърн, когото за последно видяхме в канцеларията на Пойнтсман още в Дванайсетия Дом на „Галахо Мюз“. От цистерна, чието съдържание, етилов алкохол 75% разтвор, е обявено с енергичен бял надпис на шаблон отстрани, тук-там стърчат кранчета, под които биват пъхани и издърпвани невероятен брой войнишки канчета, порцеланови халби, кафеници, кошчета за отпадъци и други съдове. Хавайски китари, казута, хармоники и всевъзможни импровизирани метални дрънкалки акомпанират песента, която представлява невинен поздрав към Следвоенната Обстановка, надежда, че наближава краят на дефицитите и краят на Ограничителния Режим: