Гравитационна дъга [bg]

Бланд имал късмета да остане незасегнат от това. Една вечер той събрал цялото си семейство около дивана в кабинета. Лайл Младши дошъл от Хюстън разтърсван от началния стадий на грип, прихванат от контакта с един свят, където климатизирането на въздуха не е толкова крайно необходимо за живота. Клара дошла с кола от Бенингтън, а Бъди с местния влак от Кеймбридж.

— Както знаете — обявил Бланд — в последно време предприемах някои малки пътешествия. — Той бил със семпла бяла блуза и държал червена роза1129. Изглеждал, както всички се съгласили впоследствие, призрачен: кожата и очите му излъчвали рядко срещана яснота, освен в някой пролетни дни, на определени географски ширини, малко преди залез-слънце. — Установих, — продължил той, — че при всяко мое отсъствие съм стигал по-далеч и по-далеч. Тази вечер отпътувам завинаги. Тоест, няма да се връщам. Ето защо исках да се сбогувам и да ви уверя, че ще бъдете обезпечени. — Той бил посетил своя приятел Кулидж („Лютия“) Шорт от юридическата фирма „Салитиери, Пуър, Наш, Де Брутъс и Шорт“ на „Стейт Стрийт“ и се уверил, че семейните финанси са в идеален ред. — Искам да знаете, че обичам всички вас. Ако можех щях да остана тук, но се налага да поема на път. Надявам се, че ще ме разберете.

Един след друг всички от семейството приближавали да се сбогуват. Когато приключили с обятията, целувките и ръкостисканията, Бланд се отпуснал в последната прегръдка на дивана и затворил очи с почти незабележима усмивка… След малко усетил, че започва да се издига. Наблюдаващите го не били на едно мнение кога точно станало това. Около 9:30 Бъди си тръгнал, за да гледа Невестата на Франкенщайн, а госпожа Бланд покрила безметежния лик с прашна басмена завеса, подарък от една братовчедка, която изобщо не разбирала нейния вкус.