![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
За да извърши претърколването му били необходими месец-два. Когато се случило, той го усетил не толкова в пространството, колкото в своята лична история. Необратимо. Онзи Бланд, който се бил върнал, за да извърши своето повторно обединение с неподвижния бял съд, видян от него докато отдавна-отдавна преди много хиляди години лежал с корема нагоре на дивана, вече бил променен завинаги.
Скоро той прекарвал повечето време на дивана, а на „Стейт Стрийт“1124 почти не се мяркал. Жена му, която изобщо не оспорвала нищо, сновяла неуверено из стаите, обсъждала само домакински въпроси, понякога, ако Бланд се намирал в своето тяло, получавала отговор, но в повечето случаи не. Пред вратата, без предварително предупреждение по телефона, започнали да се появяват чудновати на вид хора. Жалки отрепки, гушави, сакати, хъхрещи чужденци с тъмна и мазна кожа, ечемици по клепачите, гнили зъби, кисти, гледащи втренчено или, още по-лошо, със Странни Разсеяни Усмивки. Жена му ги пускала в къщата, всички, и вратата на кабинета се затваряла тихо пред лицето й. Тя чувала само шепот, според нея на някакъв чужд език. Тези хора обучавали мъжа й на методите за плаване по море.
Случвали се, макар и рядко, в географското пространство, пътешествия на север към последните ледени стени по много сини, студени огнено сини морета, изпълнени с плаващи ледове. Нашата преценка била фатално грешна, обръщали сме повече внимание на Пири, Нансен1125 и подобните им, които се завръщали, и нещо по-лошо, въпреки че експедициите им били несполучливи, сме определяли постигнатото от тях като „успех“. Те се проваляли, защото се завръщали при славата и хвалебствията. Скърбели сме само за сър Джон Франклин и Саломон Андре1126: оплаквали сме оставените от тях каменни пирамиди и костите им и сред жалката замръзнала смет сме пропускали известията за техните победи. А когато сме разполагали с техника, позволяваща ни да извършваме лесно такива пътешествия, нашето празнословие вече отдавна ни е било лишило от способността да различаваме победата от поражението.
Какво е открил Андре сред полярното безмълвие: какво би трябвало да сме чули?
Бланд, засега чирак в масонството, все още не се е отърсил от предразположението към халюциниране. Той знае къде се намира в момента, но след своето завръщане си въобразява, че е пътешествал под историята: че историята е разумът на Земята и съдържа много дълбоко залегнали исторически пластове, подобни на въглищните и нефтени слоеве в Земното тяло. Чужденците седят в неговата гостна, съскат недоволни от него, оставят противни следи от мастен секрет върху всичко докоснато от тях, опитват да преведат Бланд през тази фаза и явно са отвратени от това, което според тях са вкусовете и склонностите на един безделничещ простак. След завръщането си той дърдори несвързано за откритите от него там присъствия, на членове на някакво астрално „Сдружение на Интереси“, чиито цели — както всъщност намеква Ратенау чрез медиума Петер Закса — се простират отвъд представите за мирското добро и зло: подобни различия са безсмислени там…
— Даа, даа — гледат го втренчено всички — но тогава защо непрекъснато повтаряте „дух и тяло“? Защо правите такова разграничение?
Защото след всички тези години, когато е възприемал Земята като голяма тъпа скала, му е трудно да превъзмогне чудото на откритието, че тя е живо същество, а сега установява, че тя има тяло и душа, и Бланд отново се чувства като дете, знае, теоретично не би трябвало да се привързва, но все пак силно милее за своето усещане за чудо и преоткриването му, дори с такова голямо закъснение, макар и да е наясно, че скоро ще трябва да се отрече от него… Да открие, че Гравитацията, приемана за абсолютна даденост, всъщност е нещо свръхестествено, месианско, екстрасензорно в духа-тяло на Земята… приютила в своя свят център отпадъците от човешкия род, събраните, опаковани, видоизменени, пренаредени и наново сплетени молекули, за да бъдат поети отново от често забелязваните от Бланд в неговите странствания катранени Кабалисти от другата страна, които да ги вземат изварени, кондензирани, разнищени, разяснени до последната промяна на полезната магия, и столетия по-късно след изсмукването им, все още да откриват нови молекулярни фрагменти, да ги съединяват и отново съединяват в нова синтетика…
1124
„Стейт Стрийт“ Минава през центъра на деловия и финансов район на Бостън. — Б.пр.
1125
Робърт Пири (1856–1920) — американски морски офицер, който в 1909 г. стига до Северния Полюс.
Фритьоф Нансен (1861–1930) — норвежки арктически изследовател. — Б.пр.
1126
Джон Франклин (1786–1847) — английски контраадмирал и полярен изследовател. Предвожда експедиция за търсене на Северозападен проход от Атлантическия към Тихия океан, по време на която загива.
Саломон Андре (1854–1897) — шведски инженер, въздухоплавател, полярен изследовател. В 1897 г. предприема опит да осъществи първия полет с балон до и над Северния полюс. Балонът пада върху леда на 800 км от целта на експедицията — Северния полюс. Андре и двамата му помощници започват да се подготвят за зимуване, като си набавят месо от убити бели мечки, но именно то, със съдържащите се в него трихинелозни бактерии, става причина за смъртта на изследователите. — Б.пр.