Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
— Мика — извика, но му се наложи да викне още два пъти, преди помощникът му предпазливо да подаде глава иззад кожите. — Притичай до рафинерията и ми донеси един от техните болтове с резба и гайка към нея. Какъвто и да е размер, няма значение.
Джейсън посгря ръцете си на печката, докато Мика се върна с омаслен болт. С жест го отпрати да иде при останалите. Когато влезе отново в дупката, приближи този болт до апсаланския и едва не извика от радост. Резбата на болта върху двигателя вървеше под малко по-различен ъгъл: където при единия се спускаше, при другия се издигаше. Апсаланският болт бе нарязан с обратна, лява резба.
Из галактиката съществуваха толкова културни и технически различия, колкото бяха и планетите, но едно от малкото общи неща помежду им, наследено от земните предци, беше еднородната резба. Джейсън никога преди не се бе замислял по този въпрос, ала когато си припомни наум опита си на различни планети, даде си сметка, че в това отношение навсякъде беше едно и също. Винтовете влизаха в дърво, болтовете влизаха в резбовани отвори, а гайките се надяваха върху болтовете с въртеливо движение по посока на часовниковата стрелка. Отвиваха се в посока, обратна на часовниковата стрелка. В ръцете му бяха грубите гайка и болт на д’зертано и когато ги опита, видя, че се подчиняват на общото правило. Но не и болтът на двигателя: трябваше да го завърти по посока на часовниковата стрелка, за да го отвие.
Пусна на земята гайката и болта на д’зертано, захвана с гаечния ключ грамадния крепителен болт и внимателно го завъртя в посоката, която му се струваше съвсем неестествена — сякаш го затягаше, вместо да го разхлабва. Той поддаваше бавно, най-напред на четвърт оборот, после на половин. Малко по малко издадената резба изчезваше, додето дойде на едно ниво с гайката. Сега тя се въртеше лесно и след минута падна в дупката. Запрати и гаечния ключ долу, после бързо се измъкна навън. Подуши въздуха, готов да побегне при най-беглата следа от миризма на газ, но такава нямаше. Втората гайка се отвъртя също тъй лесно като първата и без пагубни последствия. Джейсън пъхна остро длето помежду горния кожух и основата, където бе отстранил заварката, напъна го и контейнерът леко се разклати, теглен надолу от собствената си тежест.
Отиде при входа на кожената ограда и викна към останалите:
— Можете да идвате. Работата е почти свършена.
Всички се изредиха да слязат в дупката и да видят стърчащите болтове, като зацъкаха одобрително, щом Джейсън после натисна длетото и им показа, че кожухът е освободен.
— Остава дребната задача кожухът да се повдигне — съобщи им той, — но съм сигурен, че ще е погрешно просто да го грабнем и да го дръпнем нагоре. Такава бе първоначалната ми идея, но сглобилите това чудо са подготвили лоша изненада за наивника, който би се заловил да затяга гайките, вместо да ги разхлабва. Докато разберем каква е тя, ще действаме много внимателно. Имате ли тук някъде големи ледени блокове, Едипон? Сега е зима, нали?
— Лед? Зима? — измънка Едипон, неподготвен за тая внезапна промяна на темата. Потърка зачервения връх на дългия си нос. — Естествено, че е зима. Лед… Трябва да има лед по високите езера в планините. По това време на годината те винаги са заледени. Но за какво ти е лед?
— Донеси го и ще ти покажа. Да бъде насечен на хубави плоски блокчета, които да мога да наредя едно върху друго. Няма да вдигам кожуха нагоре, а ще спусна надолу мотора, за да го извадя от него.
Додето робите сваляха лед от далечните езера, Джейсън постави здрава дървена рамка на земята около машината и пъхна заострени метални клинове под кожуха; след това закрепи клиновете към рамката. Ако сега спуснеха двигателя в ямата, кожухът щеше да остане отгоре, подпрян върху клиновете. Джейсън изгради фундамент от лед под мотора и после издърпа поддържащите пръти. Докато ледът се топеше, машината щеше бавно да слиза в ямата.
Времето беше студено и ледът отказваше да се топи, затова Джейсън нареди около дупката пушещи нафтови печки. Вътре взе да капе вода, а отворът между кожуха и основата се разшири. Топенето продължи през целия ден и през голяма част от нощта. Изморени и със зачервени очи, Джейсън и Мика надзираваха снижаването на двигателя и когато д’зертано се върнаха призори, машината почиваше извадена в калния вир на дъното на ямата.