Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Глава 8
Докато Ерен ги водеше към кабинета на Първия лорд, Исана се сблъска с брат си, който крачеше срещу тях.
— Бърнард! — възкликна тя.
— Исана — прошепна той с тих и нежен глас. Те се прегърнаха и Исана почувства как Бърнард я повдига на няколко инча от пода. Едва ли това беше начинът да се отнасят с Първата лейди, но на нея не й пукаше.
Първият изблик на радост премина и тя започна да усеща силна тревога. Когато се отдръпна от него, лицето й изразяваше загриженост.
— Какво правиш тук? — попита го тя, след като Бърнард и Арарис се ръкуваха, и насочи поглед към кабинета на Гай.
Амара стоеше на няколко крачки зад мъжа си и лицето й също изглеждаше много напрегнато. Тя наведе глава в поздрав, но дори не се опита да се усмихне.
— Гай — осъзна Исана. — Гай отново има някаква безумна задача за вас.
— Пристигнахме последни тук и всички умници вече се бяха уредили — каза Бърнард с принудена усмивка.
След миг усмивката му помръкна и той добави:
— Трябва да се направи, Исана.
Исана затвори очи, сърцето й се сви от страх за живота на брат й.
— О, кървави врани.
Бърнард избухна в смях.
— Изглежда ситуацията наистина е сериозна, щом дори ти си позволяваш да ругаеш така.
— Средата й влияе лошо — каза Ария, като направи крачка напред и протегна ръка. — Граф Калдерон.
Бърнард любезно се поклони над ръката й.
— Върховна лейди Плацида.
Той се обърна, погледна Амара и се усмихна на Върховната лейди.
— Много са ми разказвали за вас.
Тя се усмихна в отговор.
— Мога да кажа същото за вас. Изглежда вече се познаваме добре.
Тя кимна на Амара.
— Графиньо. Тази рокля е прекрасна.
Лицето на Амара се заля с руменина и тя още повече склони глава.
— Благодаря, ваша светлост.
— Рокля! — пребледня Бърнард и погледна Амара.
Тя леко кимна и каза.
— Такива неща струват цяло състояние.
— Но не и нашата — каза Бърнард.
— Аха — каза Амара. — Тогава ми харесва.
Ария погледна от единия към другия и се обърна към Исана.
— Имаш ли представа за какво говорят?
— Казват, че са направили правилния избор, когато са се оженили — каза Исана, усмихвайки се на Бърнард. — Предполагам, че не можете да разкриете подробностите?
— Страхувам се, че да — отговори Бърнард. — А и…
Исана го спря с жест.
— Нека позная. Времето ви притиска.
Ерен, който през цялото време стоеше встрани, запазвайки мълчание, прочисти гърлото си.
— Добре казано, милейди.
Исана целуна брат си по бузата и задържа лицето му в ръцете си.
— Бъди внимателен.
Бърнард нежно я докосна по бузата.
— Имам прекалено много работа вкъщи, за да позволя да ми се случи нещо.
— Добре — каза тя и го прегърна. Той я придърпа близо до себе си и те се разделиха, без да се поглеждат.
Исана усети как сълзите започват да го задушават и знаеше, че той не би искал тя да ги види. Разбира се, той беше наясно, че от нея това не може да бъде скрито, но след толкова време заедно и двамата знаеха, че някои неща не се нуждаят от обяснение.
Тя се усмихна на Амара и те леко си стиснаха ръцете, докато се разминаваха. Исана знаеше, че едва ли някога ще бъдат близки, но бившият курсор правеше брат й щастлив. Това означаваше много.
Тя чу как Бърнард и Арарис тихо си разменят по няколко думи, а Ерен я поведе към кабинета на Гай, който трябваше да впечатли всеки посетител със сдържаността, образоваността и начетеността на обитателя му. Разбира се, Гай Секстус беше един от най-образованите граждани на Империята все пак.
Исана така и не разбра хората, които виждаха смисъл в окачването на ловни трофеи по стените. Стените на кабинета на Гай бяха покрити с рафтове с книги, които той беше изчел, което й напомняше за ловната хижа на Алдо в долината Калдерон, която изглеждаше съвсем малко по-малко самодоволно.
Исана гледаше замислено книгите, докато Арарис, лейди Плацида и сър Ерен влизаха в кабинета. Беше чела само малка част от тях — дори през зимата в холта винаги имаше много работа и малко свободно време. Освен това книгите бяха скъпи. Но тя бе прочела достатъчно, за да знае, че тяхната стойност зависи от съдържанието на авторския ум. И смяташе, че ако писателите бяха търговци, много от тях щяха да са с доста оскъдни капитали.