Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Тя се обърна по гръб, лежейки наполовина покрита от чаршафа, който бе увила около краката си. Тъй като тя се размърда, боксерките, който носеше се вдигнаха малко по-нагоре, позволявайки по-добро излагане на копринената и бледа кожа на бедрата й. Тъй като преди малко ръцете му бяха върху тях, той знаеше колко мека и кадифено гладка беше тя.
Тя отметна една ръка над главата си и действието накара гърдите й да се притиснат срещу материята на тениската, която носеше. Ако той погледнеше по-внимателно можеше да види очертанията на зърното й. Той беше мъж, затова погледна. Тео дори си представяше, какво ще почувства под пръстите си, какъв вкус би имало по езика му.
Погледът му се върна нагоре отново. Нейните мигли се спускаха към кремаво бледата й кожа, а пълните й устни бяха леко отворени в съня.
Да, тя беше привлекателна. Може би дори малко повече, отколкото само привлекателна. Повечето мъже вероятно щяха да я нарекат сладка, но Тео я намираше за красива.
Гросет лежеше от другата й страна и хъркаше. Кучето сумтеше срещу гърба й и почти я събуди, затова Тео се обърна и излезе от стаята. Последното нещо, от което той се нуждаеше бе да го хванат да я гледа как спи. Всичкото доверие, което тя си мислеше, че има в него, щеше да се изпари.
А на него му харесваше, че му вярва.
10
Докато течеше още една изморителна тренировка, Сарафина се обърна към Клеър.
— Къде е семейството му?
Клеър се снижи до покрития с подложки под, като държеше три топки във въздуха чрез своята магия. Тя беше жонглирала с тях, докато Сарафина се упражняваше да хвърля огън по определен начин, както Клеър я бе инструктирала. Вероятно двете заедно бяха по-добри от братята Ринглинг11.
Тя примигна:
— Кой? — Поглед пълен с разбиране преобрази изражението й. — О, имаш предвид Тео.
Сарафина кимна.
— Нашият Тео не говори много, сигурно си забелязала.
Клеър говореше със странен, много лек акцент, който хората може да предположат, че е холандски. Той бе свързан с живота и порастването на Юдай, досети се Сарафина. Беше трудно да се повярва, че Клеър всъщност говори свободно аемни, демонския език.
— Той не говори особено много за миналото или семейството си. — Клеър продължи. — Знам, че е отчужден от родителите си, откакто е бил тийнейджър. Не мисля, че Тео е имал добър живот с тях. Баща му е злоупотребявал с майка му и вярвам, че тя го е напуснала, когато Тео е бил юноша. — Тя повдигна рамо. — Не мисля, че има някакви братя и сестри, но просто не съм сигурна. Тео е сдържан. Не споделя много за себе си и е трудно човек да се сближи с него.
Сарафина се размърда и отмести поглед.
— Да, понякога хората, които са били пречупени, когато са били млади се затварят в самите тях спрямо останалата част на света, за да защитят несломената част от себе си. Трудно е за тях да рискуват, защото разбират колко много има да се губи.
— Звучиш сякаш говориш от опит. — Клеър говореше спокойно и нежно.
Сарафина се засмя.
— Предполагам, че когато майка ми се опита да ме убие в пясъчника на съседите ни, се квалифицира като събитие, съсипващо детството. Аз също се затворих в себе си, но моята приемна майка ми помогна да видя какво правех преди и го поправи. — Сарафина спря и преглътна, прилив на мъка за Розмари се появи, за да я повлече за миг. — Имах от кого да получа помощ. Не всеки получава това.
Клеър й даде малка, тайна усмивка.
— Аз също имах помощ.
Сарафина си помисли, че се отнася за Адам. Двамата бяха винаги заедно и очевидно обвързани и дълбоко влюбени. Имаше няколко двойки в Сборището обвързани по този начин, които караха хората около тях да усетят буца заседнала в гърлото си.
Един ден Сарафина искаше нещо подобно на това, което Клеър и Адам имаха. Подобно на това, което видя, когато Джак среща погледа на Мира от другия край на стаята, или когато Томас милва бузата на Изабел с опакото на ръката си, когато мисли, че никой не гледа. А връзка, като тази не влизаше в плановете й, поне не и в скоро време.
Сарафина върна усмивката си, весела, — може би и малко ревнива — заради щастието на другата жена. Това беше естествено. Всеки искаше да бъде обичан, нали? Дори и Тео изпитваше тази потребност да бъде обичан някъде дълбоко под всичката грубост.
11
Циркови артисти.