Реката на тайните [bg]

— Слава Богу.

Последният четвърт час, докато Мърсър реши, че опасността е преминала, беше най-трудният. Умората и изтощението го направиха раздразнителен и го заболя главата. Опитите на Лорън да го успокои бяха напразни. Стомахът му продължаваше да се бунтува и той започна да мисли, че това няма нищо общо с липсата на храна.

Подаде носа си навън. Първата глътка въздух беше приятна. Той разшири отвора на палатката и излезе. Мускулите му бяха схванати от продължителното седене. Протегна се и почувства остра болка.

— Бих казал, че от тримата само ти, Лорън, успя да излезеш красива като пеперуда от нашия пашкул.

Тя се усмихна на милия му опит да й направи комплимент.

За няколко минути всеки се погрижи за естествените си нужди и после се срещнаха до лодката, за да отидат на брега.

Спускането до Реката на руините мина по-бързо от пътуването нагоре към езерото, защото Мърсър носеше Мигел. Лорън осъзна, че Мърсър се опитва да навакса за времето, което бяха загубили на острова.

Разбираше мотивите му. Военната й кариера бе изпълнена със задължения без определено начало и край. Опазването на мира на Балканите бе отнело една година от живота й и не й бе дало нищо в замяна. Не изпитваше чувството, че е постигнала или приключила нещо. А работата и като свръзка в борбата срещу наркотрафика в Панама беше още по-безсмислена. В края на краищата Балканите можеше да се успокоят, но докато по улиците в Америка имаше отчаяние, наркотиците щяха да пътуват на север, за да облекчат болката поне временно.

След първите няколко месеца на тази служба тя осъзна, че работата е още по-безплодна, защото всъщност никой не искаше проклетият проблем с наркотиците да бъде решен. Дрогата поддържаше духа на онеправданите, пълнеше бюджета на полицията и предоставяше на правителството законно оправдание да излива милиарди долари в страни с разклатена икономика от Третия свят.

Докато гледаше как Мърсър носи Мигел надолу по планинския склон, Лорън разбра, че той ще успее. Един Господ знаеше кой стои зад атаките с хеликоптера и зад опита за кражба в Париж, но въпреки това Мърсър нетърпеливо слизаше по планината, за да се справи с проблема. Подобна увереност можеше да се дължи единствено на дълъг списък от успехи. Докато той разказваше за родителите си, тя бе доловила в гласа му, че победите му струват много, но че той не се отказва от постигането на целта си. Мнението й за него ставаше все по-добро.

И в същия миг Лорън реши да му помогне да разбере какво става. Това излизаше извън правомощията й, но американското присъствие в Панама беше слабо и тя се почувства задължена да узнае истината. Инстинктите й подсказваха, че убийството на Рубен и стрелбата по труповете са само началото на нещо много по-голямо. Свързаните с наркотици убийства в Ла Палма, които разследваше, бяха част от нестихващо безкрайно насилие. Намирането на извършителя нямаше да промени нищо. В лицето на Мърсър Лорън виждаше възможност да приключи поне една мисия с удовлетворение, каквото кариерата й досега й бе отказвала.