Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Тишината внезапно бе нарушена от глъчка, която принцът не можеше да сбърка никога — метален звън, крясъци, сочни ругатни и писъци на болка. Наблизо се водеше битка! Глациус пришпори коня и след малко се натъкна на смразяваща кръвта гледка.

Опрели гърбове о една скала, двама души се отбраняваха от тълпа гнусни създания. Изчадията бяха високи не повече от пет стъпки, гърбави и имаха плешиви глави и катраненочерна кожа. Дългите им почти до земята ръце завършваха с големи криви нокти, а зъбатите им усти стигаха чак до ушите.

— Мулдове — изсъска с омраза принцът и бръкна в торбата. Мулдовете изпитваха непрестанен глад и в стремежа си да се нахранят не знаеха милост. Каквито и да бяха онези мъже, Глациус трябваше да им помогне. Извади стъклено кълбо, в което играеха пламъчета, и го запрати с вик в ледената земя.

Сферата се строши с кристален звън и от нея бликна бесен огън, който подпали няколко мулда и ги накараха да запищят. От пламъците гордо излезе двуметров рогат демон с червена кожа и ципести крила. От яркозелените му очи струеше изумруден дим, а завършващите му с копита крака тропаха буйно. Той яростно изрева и вдигна ръце към изчадията. От дланите му заизригваха огнени топки, които изпепеляваха всичко живо по пътя си. Жадният за кръв демон крачеше сред агонизиращите мулдове, раздираше ги с черните си нокти, палеше телата им и сатанински се смееше. Сякаш побесняла лисица бе попаднала в гнездо с пиленца.

Ефектът от магията престана и демонът се разми в червена пушилка. След него останаха само овъглени трупове, дим и разтопен сняг. Двамата мъже облекчено въздъхнаха и се доближиха до принца.

Едва сега Глациус забеляза, че спасените от него не са точно хора. Високият, облечен в зелени дрехи и стискащ по един арбалет във всяка ръка, бе елф. Косата му, оформена като лъвска грива, бе с цвета на слънце при кървав залез, а от нея дяволито стърчаха две заострени уши. А ниският… Ниският, облечен от глава до пети в кожи и стомана, имаше кестеняви брада, коса и мустаци, сливащи се в един общ гъсталак. Награбил по една брадва във всяка от яките си ръце, той недоверчиво оглеждаше принца с навъсена физиономия.

Че каква друга физиономия би отивала на лицето на едно джудже?

Глациус тъкмо отвори уста, когато многоброен рев и тропот го накараха да се обърне. Към тях се задаваше нова тълпа мулдове — поне три пъти по-многобройна.