![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Сеньор — рекло то, — монсеньор Говен ви поздравява.
Ланселот много се зарадвал и попитал как е Говен.
— Той е много добре, сеньор, и чрез мен ви изпраща тайно съобщение.
След това то го дръпнало настрана и му казало, че монсеньор Говен е на това място в света, което най-много му харесва и където има всичко, което пожелае.
— Впрочем, той знаеше добре, сеньор, че ще дойдете, за да научите защо се бави толкова. Умолява ви да отидете при него с малка свита и така да се отправите заедно към кралицата.
— В такъв случай, не зная какво да правя с хората, които ме придружават.
— Сеньор, кажете им да ви изчакат тук и в зависимост от това, което решите с монсеньор Говен, ще ги известите, тъй като разстоянието не е голямо.
— Колко е далеч?
— Една малка левга — отвърнало джуджето.
— Тогава ще отида сам. Сеньори — обърнал се той към своите другари, — изчакайте ме малко тук. Ще се върна съвсем скоро, аз или моят вестоносец.
13г. Той ги оставил и се отдалечил с джуджето. Навлезли в една гора, която се простирала на по-малко от лък разстояние, и стигнали до малък силно укрепен замък. Около него имало две дебели огради, зад тях — два рова и също толкова стени. Вратата била отворена. Влезли, отправили се към една голяма зала и там слезли от конете си. Подът бил покрит със свежа трева.62 Ланселот пристъпил бързо напред, тъй като нямал търпение да се срещне с монсеньор Говен. Щом стигнал до средата на залата, тревата пропаднала под краката му и той се озовал в яма, дълбока повече от два туаза.63 При все това не се наранил, защото тревата била преднамерено постлана в обилно количество, за да не може да си счупи нито ръка, нито крак. Когато се намерил в ямата, осъзнал, че е предаден и че дължи всичко това на Мелеаган. Поопипал стените тук-там, без да намери стълби или друг начин да се измъкне. Скоро над ямата се появили повече от двадесет въоръжени рицари. Между тях бил и сенешалът на Гор, на когото принадлежал замъкът. Той заявил на Ланселот:
— Сеньор рицарю, пленен сте. Виждате добре, че всяка защита е безполезна. Предайте се и затворът ви ще бъде лек.
— Защо не ме заловихте чрез оръжие? — попитал Ланселот. — Това нямаше да е позорно за вас при всичките ви многочисленост и въоръжение.
— Знайте добре — рекъл сенешалът, — не искаме сред нас да има ранени, а още повече да ви причиним смъртта. Но се предайте, ако желаете да излезете някой ден от тази яма.
Ланселот разбрал, че не може да се измъкне оттам. Дал им меча си и трябвало да си свали шлема в самата яма. Сетне го изтеглили на повърхността.
— Къде е Мелеаган — попитал той, — този, който заповяда да ме заловят?
Те твърдели, че не действали по негова заповед, а всъщност било точно така. Мелеаган бил в къщата, но не искал да се покаже. Свалили доспехите на Ланселот и го затворили в малка укрепена кула. Ала тук разказът спира за известно време да говори за него и се връща на тези, които го били придружили, както и на монсеньор Говен.
14. Говен в двора на крал Бодмагю. Фалшивото писмо от крал Артур
След като забелязали, че Ланселот се забавил толкова, неговите другари се притеснили много и чакали до падането на нощта. Тогава решили да се подслонят в един укрепен замък, разположен в близост. Научили, че монсеньор Говен е преминал Подводния мост и нощува там. На сутринта отишли да го посрещнат, а той бил придружен от многобройна свита. Бил замаян от многото погълната вода, от която за малко не се удавил. Попитали тези, които го придружавали, как се е справил с битката.
— Много добре — отвърнали те, — ала от водата се почувства твърде зле, а също и от това, че току-що излязъл от нея, трябваше да се бие. Така не стори нищо друго, освен да удържи до пладне64 и тогава им показа на какво е способен. Довърши рицаря в момент, когато всички го смятаха за изгубен. Състоянието на победения е толкова зле, че скоро очакваме да се помине. От своя страна монсеньор Говен е целият в рани.
Сетне монсеньор Говен на свой ред попитал за Ланселот. Разказали му как едно джудже го отвело, като твърдяло, че било изпратено от него. При тези думи монсеньор Говен плеснал с ръце и заплакал.
62
Във вътрешните помещения на феодалните резиденции засаждали трева, за да се охлажда въздухът през горещите месеци.
63
Туаз — старинна мярка за дължина, равна приблизително на 2 метра.
64
Нарастващата сила на Говен, когато слънцето е в своя зенит, дава основание да смятаме, че племенникът на Артур има митичен произход на слънчев герой. Мотивът се среща и в други артуровски романи, например Първото продължение на Персевал (1220), Смъртта на крал Артур (1230).