![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Ах, госпожо — рекъл кралят, — какво се е случило? Как лошо сте постъпили!
— Сир — умолявала го тя. — Не му вярвайте! Нека Бог ме лиши от помощта си, ако Ке някога е имал отношения с мен. Ланселот, — продължила тя, — сега се обръщам към вас, знаете добре дали имам такава репутация сред хората, които ме познават.
— Госпожо — отвърнал й той, — Бог да ви закриля, тъй като без съмнение монсеньор Ке е невинен. Що се отнася до вас, прогонете всяка подобна мисъл и на този свят няма рицар, срещу когото да не се обявя за ваш шампион.
— Тя има нужда от това — рекъл Мелеаган, — защото ако се осмелите да я защитавате, аз от своя страна ще се осмеля да докажа, че е виновна.
— Как така — обадил се Ланселот, — нима вече раната ви се излекува?
— Няма такава, която да ми попречи да защитя правото си.
— Безспорно — отвърнал Ланселот — това би било смела постъпка, но би трябвало един път да ви е достатъчен. Ако все пак желаете да се доказвате още, облечете си доспехите.
От своя страна кралят убеждавал Мелеаган да се откаже от двубоя, но всяко умоляване било безполезно, до такава степен той бил убеден в правотата си. Така и двамата се озовали в доспехи на бойното поле.
— Сир — казал Ланселот на краля, — двубой с такъв залог не трябва да започне без клетви. Заповядайте да донесат реликвите и кажете клетвите.
Кралят това и сторил. Двамата противници коленичили и Мелеаган се заклел в Бог и всички светии, че е видял по леглото на кралицата именно кръвта на сенешала Ке. Веднага след това Ланселот го дръпнал и заявил в името на Бог и на всички светии, че Мелеаган дава лъжлива клетва за това, „и ще накарам да изкрещиш това признание, стига само да не ме победиш със сила, или ще умреш като клетвонарушител“.
13б. Сетне двамата се метнали на конете си, макар че кралят се опитал още веднъж да разубеди сина си да се бие, но след като другият не искал да чуе, той се прибрал в стаята си.
Кралицата застанала на прозореца, както и Ке. Рицарите се впуснали един срещу друг с най-бързата скорост на конете си, счупили копията си и сблъсъкът на коне, тела и лица бил такъв, че и двамата видели звезди посред бял ден. Ремъците на щитовете им се изплъзнали от ръцете, а халките им паднали. От шлемовете бликнали искри, гърбовете им се ударили в задната част на седлото и те политнали едновременно към земята, напълно зашеметени. Мелеаган изгубил съзнание. Раната му се отворила и започнала да кърви обилно. От своя страна Ланселот лежал проснат на земята дълго време. След това с един скок се изправил, грабнал меча си и като метнал щита на главата си, се нахвърлил срещу този, когото мразел най-силно от всички. Последният се отбранявал, както можел, тъй като смелостта му била огромна, въпреки че бил подъл и безмилостен. Ала напразно, защото в крайна сметка Ланселот го притиснал още повече от първия път. Когато кралят си дал сметка, че двубоят върви към посрамване на сина му, не могъл да го понесе и от бащино съчувствие отишъл при кралицата:
— Госпожо — обърнал се към нея той, — в името на Бог и заради извършените услуги, моля ви да се съгласите нещата да спрат дотук.
— Хайде, сир, разделете ги.
Кралят се отправил към бойното поле и заповядал на Ланселот да преустанови битката, „защото — казал му той, — моята господарка го желае“.
— Наистина ли, госпожо? — попитал Ланселот.
Тя потвърдила. Тогава попитал Мелеаган дали също е готов да спрат. Той отвърнал, че е съгласен, тъй като може да поднови битката, когато реши.
— Съжалявам — казал Ланселот — и знайте, че правя това против волята си.
13в. Ето ги вече разделени, но Мелеаган се чувствал безкрайно унизен и ядосан. Баща му се опитал да го утеши, ала той му отвърнал, че ще убие Ланселот собственоръчно, преди да напусне тези земи.
— Знай добре едно — рекъл бащата, — ако той бъде убит от теб, няма да получиш и педя земя от кралството ми, тъй като и дума не може да става един двоен предател и убиец да ме наследи някога.
Вечерта Мелеаган се отдалечил от града и вече всички, които искали, напускали тези земи, тъй като кралят издал заповед да не бъде задържан никой там. На сутринта Ланселот с надянати доспехи се отправил да търси монсеньор Говен. Придружавали го четиридесет въоръжени рицари, бивши заточеници на хората на краля, изпратени от него в тази експедиция, за да известят чрез запечатани писма по всичките му земи, че той е техен господар. Ланселот бил на по-малко от седем левги разстояние от моста, когато срещнал едно джудже, яхнало ловен кон и препускащо с пълна скорост. Джуджето попитало кой е Ланселот и му го посочили.