Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Госпожо, ще получа ли някой ден прошка за тези провинения?
— Скъпи приятелю, прощавам ви напълно.
След това той я помолил с Божията помощ да му разреши да поговорят тази нощ, ако е възможно. Толкова дълго време бил лишен от това! Тя също искала, още по-пламенно дори.
— Добре — рекла тя. — Да навестим първо сенешала Ке. Ще видите близо до леглото ми, отдясно, прозорец с железни решетки. Можем да разговаряме на него тази нощ, тъй като няма как да влезете вътре. Ще прекосите градината, там отзад. Ще ви покажа откъде най-сигурно да минете.
Тя го завела до един прозорец в стаята и му посочила старата и олющена стена, откъдето да влезе. После слезли при Ке, с когото кралят все още разговарял. Там кралицата тайно показала въпросния прозорец на Ланселот. Постояли в стаята известно време и след това кралят отвел Ланселот, който очаквал с голямо нетърпение настъпването на нощта. Тази вечер той се оттеглил по-рано от обикновено, като казал, че е уморен. Щом преценил, че моментът е подходящ, станал и излязъл през един от прозорците в покоите на краля, където било леглото му. Спуснал се в градината и стигнал до прозореца. Кралицата го очаквала и не спяла. Доближила се и те отправили ръце един към друг, като се докосвали, колкото могат.
— Госпожо, ще ви се понрави ли, ако успея да вляза? — попитал Ланселот.
— Да влезете ли, скъпи приятелю? Та възможно ли е това?
— Госпожо, ако сте съгласна, ще бъде лесно.
— Разбира се, искам го повече от всичко!
— С Божия помощ, така ще стане и нито една решетка няма да ни спре!
— Изчакайте да си легна — рекла кралицата, — в случай че се чуе шум или се случи друг инцидент.
Тя си легнала, а той издърпал много внимателно решетките от дупките им, без да вдига шум или да счупи някоя от тях. Сетне с един скок се озовал в стаята. Там не горяла свещ заради сенешала Ке, когото светлината смущавала. Когато Ланселот се пъхнал в леглото, кралицата усетила кръвта, която се стичала от него. Тя била от ръцете му, които си порязал при измъкването на решетките. Кралицата помислила, че е пот и нито единият, нито другият обърнали внимание на това. Именно тогава тя му казала за смъртта на Галео, тъй като Ланселот все още не знаел нищо. Би трябвало да изпита огромна болка, ала не се случило така.60
13а. Безкрайна била тяхната наслада. Щом започнало да се развиделява, те се разделили. Ланселот минал отново през прозореца и върнал решетките по местата им, след това благословил своята дама и легнал тихо в леглото си, без да събуди никого.
На сутринта Мелеаган отишъл да навести кралицата, както правел обикновено. Тя все още спяла. Забелязал изцапаните с кръвта на Ланселот чаршафи, след което се приближил до леглото на Ке. През нощта раната му се била отворила отново и била кървяла обилно, което му се случвало често. Мелеаган се обърнал към кралицата:
— Ах, госпожо — рекъл й той, — положението ви се влошава!
— Защо? — попитала тя.
Той й показал кръвта по двете легла:
— Госпожо, моят баща грижливо ви пазеше от мен, ала от Ке ви е опазил зле. Каква непочтеност от страна на една целомъдрена дама, за каквато ви считат, да изневерите на най-съвършеното същество на света с най-недостойното! Чувствам се унизен за това, че бях отхвърлен. Струвам повече, защото ви извоювах от него с оръжие в ръка! А какво да кажем за Ланселот, който изтърпя толкова страдания заради вас! Понесъл ги е зле, но независимо дали е извършил услуга на жена или на дявол, възнаграждението е едно и също!61
— Сеньор — отвърнала кралицата, — можете да казвате каквото пожелаете, ала Бог знае, че тази кръв не е донесена в леглото ми от Ке. Впрочем, носът ми често кърви.
— Бог е на моя страна, безполезно е да се защитавате. Хваната сте на място и няма да ми избягате, преди да бъдете оневинена по един или друг начин.
А сенешалът Ке бил толкова възмутен, че едва не побеснял от яд. Заявил, че е готов да се оправдае чрез присъда или битка. Мелеаган повикал да потърсят баща му, който още спял. Щом научил новината, той скочил разгневен и събудил Ланселот, за да го придружи, а последният за първи път забелязал, че си е изподрал ръцете на прозореца. Излязъл заедно с краля. Когато пристигнали в стаята, Мелеаган рекъл на баща си:
— Вижте, сир, — и му показал кръвта по двете легла. — Сир, този път бъдете справедлив към мен по отношение на тази жена. Рискувах живота си заради нея. Тя ме отпрати, а сега я изненадах със страхливеца, който беше неспособен да я защити от мен!
60
Ланселот, Рицаря на каруцата не споменава за Галео. Вероятно персонажът е инвенция на автора на Роман за Ланселот. Приятелството между Галео и Ланселот е в съзвучие с любовната връзка на Ланселот с Гениевра и в същото време се явява нейна противоположност. В конкретния пасаж авторът степенува приятелското и любовното чувство в полза на второто.
61
В романа на Кретиен дьо Троа Мелеаган отвлича Гениевра единствено за да предизвика Артур (вж. бел. 23). Тук той желае кралицата и плътски. Затова я упреква не толкова в съпружеска изневяра, колкото в лош избор: пред него е предпочела Ке — рицар, когото той смята за недостоен, защото го е победил. В този смисъл Отвличането на Гениевра представя постъпката на Мелеаган не като посегателство срещу кралската власт, а като жест на претендент, който цели да отстрани своя съперник (Ланселот).