Гробовни тайни [bg]

— Господи! Значи той просто дойде тук и… и…

— Дейвид, моля те, успокой се.

— Да се успокоя ли? — станах от стола, повече не можех да стоя на едно място. — Това, което ти е казал за мен… не е вярно.

Кара също се изправи, дойде при мен и докосна лицето ми.

— Знам. Тери си мисли, че всички са като него.

— Какво имаш предвид?

— Нали знаеш какъв е? Чувал ли си за любовните му афери?

— Любовни афери? — повторих аз глупаво.

Тя ми се усмихна озадачено.

— Наистина ли не си се досетил? Не знам защо Дебора остана с него толкова дълго. Каза ми, че от години вече не се надява той да спре да й изневерява, и сега иска само той да го прави дискретно. Останах с впечатлението, че това е причината Тери да напусне Лондон. Имал е връзка с колежка и нещата са се объркали.

За първи път чувах това, но то обясняваше напрежението последния път, когато четиримата излязохме заедно. Дори и аз го бях усетил.

— Защо не си ми казала? — попитах аз и обвих раменете й с ръка.

— Защото не е наша работа и не исках да усложнявам нещата. Нали се налага да работите заедно.

— Вече не.

Кара се отдръпна назад и ме погледна право в очите.

— Обещай ми, че няма да направиш някоя глупост.

— Каква глупост?

— Просто глупост. Моля те, не му обръщай внимание. Не заслужава да си губим времето с него — тя обви ръце около кръста ми. — И не искам да прекараме първата си вечер заедно в приказки за Тери Конърс.

Нито пък аз. Затова и не го направихме.

Но не можах напълно да забравя случилото се. Тери беше дошъл в дома ми с намерението да съблазни жена ми. И като че ли това не беше достатъчно, ами се беше опитал да я убеди, че й изневерявам. Само като се сетех за това, побеснявах от яд, по си казвах да не предприемам нищо няколко дни, да си дам време да се успокоя.

И така до следващия следобед.

Постепенно се връщах в руслото на обичайната си работа след пътуването до Балканите и се бях погрижил този ден да приключа работа по-рано. Имахме уговорка аз да взема Алис от училище, но гневът ми към Тери не ми давеше покой. В продължение на няколко часа се опитвах да го превъзмогна и накрая се обадих на Кара в болницата.

— Извинявай, но можеш ли ти да вземеш Алис днес? — попитах аз.

— Мисля, че да. Защо, нещо случило ли се е?

Вече съжалявах, че й позвъних. Кара работеше на половин ден и лесно можеше да променя работното си време; правеше го доста често, за да помага на колегите си. Но сега ставаше въпрос за дъщеря ни, а аз току-що се бях върнал от командировка. Трябваше да се съсредоточа върху истински важните неща, а не да се хвърлям в разправии с такива като Тери Конърс.

— Не, няма значение. Забрави.

— Защо, всичко е наред. Трябваше да остана за едно събрание, но се радвам, че имам извинение да отсъствам. — Защо, какво се е случило — попита тя предпазливо.