Гробовни тайни [bg]

Докато отивах към мястото на срещата, се опитвах да си наложа да сдържам нерви те си. Беше предложил да се видим в една кръчма в Сохо и когато наближих, разбрах защо бе избрал това място. Вътре вече имаше коледна украса, избелелите гирлянди и играчки очевидно бяха използвани в продължение на много години. Веднага ми стана ясно, че клиентелата тук се състои предимно от полицаи, които в момента не са на работа. Тери беше застанал до бара заедно с група мъже и се смееше гръмко. Когато влязох, той се извини и дойде при мен. На лицето му бе изписана обичайната усмивка, но очите му ме наблюдаваха внимателно.

— Ще пиеш ли нещо?

— Не, благодаря.

— Както искаш. — Облегна се удобно на една маса, с чаша в едната ръка. — Казвай какво толкова спешно има.

— Стой далече от Кара.

— За какво говориш?

— Много добре знаеш за какво говоря. Да не си стъпил повече в дома ми.

Все още се усмихваше, но по врата му се разля червенина.

— Чакай малко, не знам какво ти е наговорила, но аз нямах представа, че не си си вкъщи…

— Напротив, много добре си знаел. Всички вестници писаха за масовия гроб и не е нужно да си гений, за да се досетиш, че и аз ще бъда там. Затова не си се обадил предварително, иначе нямаше да имаш извинение да отидеш там.

— Виж какво…

— Дори си се опитал да я убедиш, че й изневерявам! Защо, по дяволите, го направи?

Стори ми се, че в погледа му се появи нещо като вина или съжаление, но то изчезна толкова бързо, че може би си бях въобразил.

— И защо не? — сви невъзмутимо рамене Тери.

— Само това ли ще кажеш?

— Какво очакваш да кажа? Кара е страхотна мацка, трябва да се чувстваш поласкан — захили се той срещу мен.

Спокойно. Не се поддавай на провокацията. Тук той беше на своя територия. Ако загубех контрол, щеше да ме смели от бой и въпреки това всичките му приятели в кръчмата щяха да се закълнат, че аз съм започнал пръв. Не знам какво му бях причинил, а и вече не ме интересуваше. В момента, в който осъзнах това, през ума ми мина нещо друго.

— Нещата не вървят добре, а, Тери?

Той присви очи.

— Какво имаш предвид?

— Затова си тук, нали? — попитах аз и обгърнах с поглед кръчмата. — Спомняш си доброто старо време. Сигурно репутацията ти доста е пострадала след онова, което се случи с Монк.

Усмивката изчезна и по лицето му се изписа злоба.

— Всичко е наред. Просто си почивам няколко дни.

Но погледът му го издаде, че лъже. В Тери винаги имаше нещо безразсъдно, то беше част от чара му. Сега забелязах, че в него се крие и нещо самоунищожително. Той разчиташе на късмета и импулса да го извадят от всяка трудна ситуация, но сега и двете го бяха изоставили и той се мяташе в отчаяние.

Просто аз се бях оказал удобна мишена.