Без светлина [bg]

13.

Той отмести поглед от прозореца и придърпа досиетата на сътрудниците на Тислър пред себе си. „Сътрудник“ беше най-общ термин за лица, снабдяващи Отдела по криминално разузнаване с информация за престъпна дейност. Те бяха основната суровина за разузнавателната работа и се деляха на две категории. „Източниците“ бяха сътрудници без криминални връзки. Към тях спадаха полицаи, федерални агенти, свидетели и частни лица, предимно хора, чувстващи за свой морален дълг да споделят информация или подозрения за престъпна дейност.

В другата категория бяха „осведомителите“, хора с криминално минало, затворници, с условни присъди, пуснати временно от затвора, освободени под гаранция, арестанти или заподозрени. Най-често осведомителите споделяха информацията по съвсем различни подбуди в сравнение с предишната категория. Обикновено предлагаха сведения просто за пари. Понякога осведомяваха заради отмъщение, от ревност, или за да бъде отстранен някой „конкурент“, а и като „отплата“ за някоя стара услуга в тяхна полза от страна на прилагащите закона. Причините бяха най-различни, често сложни и обикновено с емоционален заряд.

Самоличността на сътрудниците беше строго поверителна информация и тяхната дълготрайна анонимност беше въпрос от огромно значение. Всеки сътрудник имаше определен контролен номер, който се използваше в документите вместо истинското му име. Грейвър отиде до централната индексна картотека, до която достъпът ставаше единствено чрез автономна компютърна система и изведе името на Тислър. После изтегли неговия файл със сътрудници и се появи колонка с четирицифрени контролни номера. След това отиде до сейфа с поверителни документи и извади досиетата, носещи същите контролни номера.

Отвори първата папка навярно със същото чувство, което са имали Пола и Дийн Бъртъл при отварянето на папките, връчени им от Грейвър тази сутрин: какво всъщност трябва да търси?

— Грейвър.

Стресна се, но не се изненада да чуе гласа на Пола.

— Мислех, че съм единствената тук — рече тя, облегната на вратата, а в ръката си държеше кафяви папки.

— Влез — каза той и се облегна назад. Беше му приятно да я види, да има някой, с когото да поговори. — Седни.

Пола се настани на един стол пред бюрото му, кръстоса дългите си крака и погледна през прозореца. Откъм отсрещната страна на реката залязващото слънце сякаш беше подпалило небостъргачите и те приличаха на разтопени колони на фона на кобалтовосиньото небе.

Пола бе сбърчила чело към ярко осветените стъкла, потънала в мисли, които, предполагаше той, навярно бяха толкова различни от мислите на другите, толкова индивидуално построени, че ако ги срещнеше описани в някоя антология на мислите, той веднага би разпознал техния стил. Обикновено у Пола язвителното чувство за хумор доста се набиваше в очи и нейното поведение и приказки бяха изпъстрени със саркастично остроумие. Не беше лъжица за всяка уста. Но Грейвър я харесваше; харесваше и жената, която се криеше в нея. В момента обаче той разбра, че е доста сериозно настроена.