Колекционери на смърт [bg]

— Ами попитайте го за онзи случай, когато се е натъкнал на крадец на коли и го е подгонил по покрива като в онзи филм с Кари Грант и Грейс Кели.

Престорих се на изненадан:

— Крадец на коли ли? Все си мислех, че господин Пол е бил…

— Хей, малкия! — излая Пол. — Няма защо да тръбим какво съм работил. — Въздъхна, наведе глава и добави: — Влезте. Ще ви разкажа това-онова.

Затътри крака и влезе в къщата, ние го последвахме. Хари, който вървеше най-отзад, спря на прага и се обърна към жената:

— Вашият съсед е изключително ценен кадър, госпожо. Не знам какво щяхме да правим без помощта му.

Тя отново засия.

Още в коридора ни лъхна миризма на кафе и пържена шунка. Седнахме до масата в трапезарията — по средата имаше купчинка изрязани от вестници талони за намаления на стоки.

— Гадна работа беше да си уличен полицай — изръмжа Пол. — По онова време климатиците в патрулките не бяха като днешните, по цял ден се пържех в собствения си сос. Един ден подхвърлих на заместник-шефа, че съм готов на всичко само и само да се отърва от проклетата сауна на колела.

— Накратко, купили сте си хубавата службица — отбеляза Хари.

Пол отново предизвикателно вирна брадичка:

— Какво ти купил! Загубих двайсет процента от надницата, обаче не ми пукаше. Пък и все някой трябваше да върши тази работа, нали?

— Двайсет процента не са малко.

— Живея скромно, не ми трябват много пари.

— Колко изкарвахте от търговийката?

Пол понечи да запростира, но Хари вдигна ръка да го прекъсне:

— Да изключим машината за приказки. Гарантирам, че нищо лошо няма да ви се случи, ако кажете истината.

Онзи се свлече на стола, загледа се в ръцете си:

— Че какво толкова? В склада имаше оръжия и разни боклуци отпреди петдесет години. Улики от приключени разследвания. Никой нямаше да забележи, ако чат-пат изчезне по нещичко. Продавах само по толкова, че да компенсирам двайсетте процента.

Уилоу се приведе към него. Очите му горяха, но гласът му беше студен като лед:

— Не ни интересуват далаверите ти, Пол, а вещите на Хекскамп. Какво стана със записките и картините?

Онзи притисна една към друга дланите си, загледа се в тях:

— Онзи случай беше различен. Обадиха ми се по телефона. Казаха ми, че ако изчезнат нещата, които този ден са били заприходени в склада, ще получа пет стотачки. Знаете ли каква сума представляваха петстотин долара по онова време?

— Сега се равняват на повече от две хилядарки — кимна Уилоу. — Радвам се, че макар и мошеник, не си се продавал евтино.

— Майната ти! — прошепна Пол, но гневът му бе заменен от примирение. Забелязах как Хари погледна Уилоу, за да го предупреди да пипа по-кротко, после меко попита:

— Къде отидоха вещите?

— Наредиха ми да опаковам всичко, абсолютно всичко, и късно вечерта да чакам пред задната врата. Пристигна някаква кола, подадох пакета, връчиха ми плик с парите.