![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
В.: Сталин харесва ли Чаплин?
О.: О, да. Счита „Модерни времена“ за изключително мъдър филм. Страшно забавен според него; наистина се присмивал на капитализма и на поточните линии, и на всичко останало. Десетимата седяхме и гледахме филма. А после се върнахме в трапезарията, където ядохме и пихме. Това беше някъде след полунощ.
— Хайде да вечеряме, всички сме гладни — каза Сталин. Е, по това време вече едва ли някой изобщо беше гладен, но никой не се осмели да му противоречи. Сталин нищичко не хапваше преди някой друг да го е опитал. Струва ми се, че умираше от страх да не го отровят. Непрекъснато посочваше някое блюдо и казваше нещо от рода на: „Лаврентий Павлович (Берия), херингата изглежда много вкусна“. И Берия трябваше да я опита пред Сталин. А, да, още преди да хапнем, Сталин ни накара да пием.
Всъщност по съвсем мъничко.
В.: Сталин много ли пиеше?
О.: Не, не. Повечето си седеше, пушеше си лулата и ни наблюдаваше. Накара ни да познаем колко градуса е навън, колко под нулата и за всеки градус разлика трябваше да изпием по една малка чашка водка. Леман навярно беше погледнал термометъра, преди да излезе от хотела, защото почти позна. Аз не се справих така добре. Но съвсем внезапно Сталин ставаше намусен и подозрителен. Обърна се към един от присъствуващите, мисля, че беше Осипов, към когото през цялата вечер се бе държал съвсем приятелски, и каза студено:
— Аз не съм Ви канил тук.
Човекът се разтрепери и отвърна:
— Напротив, поканихте ме.
Но Хрушчальов стана и измъкна Осипов навън. Повече не го видяхме.
Сталин беше съвсем непредсказуем. Изведнъж, както вечеряхме, той стана, отиде до грамофона и пусна някаква плоча, на която някой свиреше лошо на тромпет, а една жена се смееше. В по-голямата си част плочата съдържаше гръмогласния смях на жената. Спомням си, че се наричаше „Смеещата се“, защото, като бях по-млад, това се считаше за нещо важно. На Сталин му беше страшно забавно. Освен това…
В.: Мислите ли, че Сталин подозираше нещо за Берия и (М-3)?
О.: Не, нищо не ми дава повод да мисля така.
В.: А как стана така, че Сталин повдигна въпроса за Ленин и неговото завещание?
О.: О, ами стана съвсем естествено. В разгара на вечерята Сталин вдигна чаша към портрета на Ленин, който бе окачен на стената, и каза:
— Да пием за нашия велик учител, за нашия велик вожд Владимир Илич.
И ние всички станахме на крака и вдигнахме тост към портрета. После той се обърна към Хол Бидуел, който през цялата вечер не се беше обадил — задачата му беше да си води бележки — и го полита:
— Вие сте виждали Владимир Илич, нали?
Отначало Бидуел като че ли не знаеше какво да отговори. После се сети — Сталин го питаше дали е бил в мавзолея. Бидуел му отговори:
— Да, бях в мавзолея, ако така трябва да разбирам въпроса ви.
В.: Тогава ли Сталин изпусна нервите си?
О.: Да. Да, страшно беше. Сталин веднага разбра какво намеква Бидуел. Чували сте слуха, че тялото в мавзолея е от восък. Сталин посочи право към Леман и каза:
— Вие си правите шеги с това. Вие си правите шеги с това, че нашият Ленин е восъчна фигура. Вие сте казали на вашите хора за това, нали?
Леман просто поклати глава. Никога не бях го виждал толкова изплашен. Сталин продължи:
— Сигурно сте им казали и защо?
После погледна към Бидуел, насочи пръст към него и извика:
— Каза ли ви защо знае, че е от восък? Казали ви?
Вече всички треперехме от страх. Той се обърна пак към Леман и каза:
— Казахте ли им и за завещанието? Казахте ли им? Завещанието си е наше, мистър Леман. Неговото завещание трябва да е в Кремъл, мистър Леман. — Спомням си, че това беше казано с… с презрение.
В.: Но Сталин говореше на руски, нали? Откъде знаете какво точно е казал?