Шадоу стрийт 77 [bg]

Първия път беше изненадана. Той сграбчи кичур от косата й и го дръпна толкова силно, че очите й се насълзиха, шляпваше я непрестанно и ожесточено, като я мачкаше с тялото си в ъгъла така, та тя се боеше, че гръбнакът й ще се прекърши, ако той не се отдръпне. Докато я тормозеше, Винс я наричаше с отвратителни имена, за да й причини унижение наред с болката, и заради шока и пълното си объркване тя престана да се отбранява.

Сега се срамуваше от спомена, че в известен период приписваше част от вината за ставащото на самата себе си. Трезвеният Винс, нежният и любезен музикант, като че ли не можеше да бъде упрекнат за друго, освен че е ревнив, и често се извиняваше за това; пияният Винс обаче беше истински господин Хайд на стероиди и не се извиняваше за нищо. При втория случай му оказа съпротива и откри, че е много по-силен, отколкото тя предполагаше, а борбата го възбуждаше още повече. Пошляпването прерасна в удряне, а обидите се сипеха като истински порой. Когато приключи, а тя остана да лежи в краката му, насинена и кървяща, той отбеляза:

— Трябваше да стана барабанист, бива ме да създавам ритъм по кожата.

Обеща й, че ще я убие, ако посмее да го напусне.

В крайна сметка тя избяга от Винс, разведе се с него и започна нов живот. Сестрите Къп не само й осигуряваха добра заплата, но й вдъхваха чувство за семейство. Сали беше преминала от дълбоко отчаяние до истинско удовлетворение в рамките на няколко месеца, от омраза към себе си до самоуважение, дълго пътуване за кратко време, в което не я напускаше усещането, че животът й може да стане още по-лош, но изведнъж той стана по-добър.

Пред вратата на апартамента си тя пъхна ключа в ключалката, а Бейли попита:

— Ще се почувстваш ли по-спокойна, ако вляза, докато провериш дали всичко в стаите… е наред?

Въпросът му я накара да си припомни колко сериозно беше изслушал разказа й в кухнята на сестрите Къп, без капка съмнение, без да покаже и най-малкия признак на недоверие или да изрази присмех. В този момент забеляза у него напрежение, на което не бе обърнала внимание преди това, неприкрита тревога от коридора, от прага, който прекрачиха, сякаш беше убеден в заплахата, която дебнеше в тази сигурна сграда.

Ако това беше истина, тя не беше толкова заблудена да повярва, че историята за демона в килера е била толкова въздействаща, та да убеди стабилния финансов съветник и бивш морски пехотинец как наоколо броди нещо свръхестествено. Би се притеснил единствено, ако и той самият беше имал подобно изживяване, потвърдено от нейния разказ.