Шадоу стрийт 77 [bg]

— Да — отговори Сайлъс. — Не съм сигурен за ада. В момента не съм много сигурен в нищо.

Сервитьорката се върна и остави сметката на масата.

Сайлъс се зае да пресметне бакшиша и да извади пари от портфейла си, а Пери отново се загледа към клиентите пред бара.

— Какво им има?

Изненадан, Сайлъс попита:

— И ти ли го усещаш?

— Има нещо. Не знам точно какво. Предимно двайсет, трийсетгодишни са, нали така? Твърде много се стараят за възрастта си.

— За какво се стараят?

— Да бъдат безгрижни. Трябва да е естествено, когато си млад. Виждат ми се, не знам… някак притеснени.

Сайлъс отвърна:

— Струва ми се, че са дошли тук заради стила на заведението, музиката и атмосферата, защото искат да избягат в безопасно време.

— Никога не е имало такова време.

— По-безопасно — поправи се Сайлъс.

— Трийсетте? В навечерието на войната?

— Но е имало край. Сега… може и да няма край.

Все още загледан в хората около бара, Пери промълви:

— Мислех, че е просто защото аз остарявам.

— Кое?

— Усещането, че всичко се разпада. Или по-скоро, че бива сривано. Постоянно ме преследва този кошмар.

Сайлъс прибра портфейла си.

Пери Кайзър продължи.

— Всичко рухва, всеки гледа себе си. По-лошо. Всеки е срещу всеки.

Сайлъс погледна към Шадоу Стрийт, където зад проливния дъжд се издигаше „Пендълтън“.

— Всеки срещу всеки — повтори Пери, — неспирни убийства, самоубийства, навсякъде, ден и нощ.

— Това е просто кошмар — промълви Сайлъс.

— Може и така да е. — Пери го погледна. — А сега какво?

— Прибирам се у дома да седна и да помисля малко.

— У дома — кимна Пери. — Но аз ще опитам да не мисля.

— Благодаря за отделеното време и затова, че беше честен с мен.

Станаха от сепарето и едрият мъж сподели:

— Предполагах, че ще ми олекне, след като разказах това след толкова време. Не се получи.

Шумът от хората в бара беше неспокоен. Смехът им звучеше пискливо.

Докато чакаха палтата си в малкото фоайе, Пери попита:

— Имаш ли деца?

— Не, никога не сме имали.

— Ние имаме деца, внуци, правнуци.

— Би трябвало да ти олеква от това.

— Точно обратното. Достатъчно възрастен съм, за да знам, че не мога да ги защитя. Не и от най-лошото. Почти от нищо.

Сайлъс се възпротиви, когато Пери настоя да даде на момичето от гардероба бакшиш за двамата.

Навън, на страховития вятър, те вдигнаха качулките си. Стиснаха си ръцете. Пери Кайзър тръгна надолу по хълма. Сайлъс се отправи нагоре към „Пендълтън“.