![Похищението [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/9/pohishchenieto-bg-download.jpg)
Похищението [bg]
- Автор: Роуз Дэвид
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-269-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Похищението [bg]». Краткое содержание книги:
Музиката внезапно спря и вратата се отвори със замах. Отново й сложиха качулката, после я поведоха по някакъв коридор към стаята за разпит, както мислено я наричаше Морган. Натиснаха я да седне на един стол и тя отново се озова с лице срещу Сал и оковани зад гърба ръце. От белезниците й до пода се проточваше верига, а краката й си останаха оковани. Не й бяха давали храна и вода след последната им среща, а устата и гърлото й бяха толкова пресъхнали, че почти не можеше да говори. С напредването на сезона в Газа ставаше все по-горещо. В стаята беше задушно и Морган усети как по тила и под мишниците й избива пот. Започваше да вони. Както обикновено от двете страни на Сал стояха пазачи.
— Ще получиш вода, когато проговориш — каза той. — Такива са новите правила. Затова ми кажи — кога започна работа в ЦРУ?
— Вече ви казах, че не съм агент на ЦРУ — прошепна Морган. — Аз съм дипломат.
— Лъжеш. Нещо повече, аз знам, че лъжеш. И скоро ще го докажа. Но ще започнем с по-лесни въпроси. Къде си учила?
— Завърших бакалавърска степен в Тексаския университет. После учих в Института за управление „Кенеди“ в Харвард. Специализирах в областта на човешките права.
— И какво направи, след като завърши? Какво прави една „западна жена“ със степен по държавно управление?
— Заминах за едно място, където нарушаваха правата на мюсюлманите. В бивша Югославия. И опитах да предприема нещо по въпроса.
— Много добре, госпожо Купър. И къде живееше в Югославия?
— Живях в Сараево в един апартамент заедно с приятели и колеги, които вършеха същото като мен. Опитвахме се да насочим вниманието на света към случващото се и може би успяхме, защото, както знаете, в крайна сметка моето правителство прекрати убийствата.
— Заслужи си малко вода — заяви Сал. Той каза нещо на арабски и един от пазачите се надвеси над Морган с препълнена чаша с вода, от която тя жадно пи. — Ако напредваме така, при следващата ни среща ръцете ти ще бъдат вързани отпред, а не на гърба, и тогава ще пиеш по-лесно. А сега ми кажи с кого работеше в Сараево. Амнести Интернешънъл? Хюман Райтс Уоч?
— Не, както и сега, работех за Държавния департамент.
— И къде действахте? Само в Сараево или в целия регион?
— Както ви казах, седалището ми беше в Сараево, но се стараехме да събираме данни от Балканите. Документирахме клането в Сребреница например и касапницата в Горазде.
— Някъде другаде, госпожо Купър? В Косово например?
Какво знаеше Сал? Гърлото на Морган беше като напуканото дъно на водохранилище въпреки безценните няколко глътки, които й позволиха. Главата й започваше да бучи от обезводняването, водеше битка с продължаващото вече седмици лишаване от сън. Обаче трябваше да мисли. Ако кажеше нещо за работата си в Косово, само щеше да се уличи. Откъде обаче би могъл Сал да знае, че е прекарала известно време в АОК? Дори Адам не знаеше, това беше една от най-секретните операции в кариерата й. Мислите й отново се насочиха към фермата и към обучението за поведение по време на разпит. „Никога не казвай нищо, чиято неистинност може лесно да бъде доказана — учеше я Бъд. — Много по-лесно е да скриеш част от истината, отколкото да обясняваш една откровена лъжа.“
— Да, ходих и в Косово — отговори Морган. — Сърбите тъкмо бяха започнали да създават сериозни трудности там и ние искахме да проверим какво се случва.
— Нима? Не ти ли се струва странно една жена, която седмици наред пътува тайно с АОК, изложена на постоянна опасност от предателство или нападение, да се появи години по-късно в друга гореща точка на планетата?
Морган рязко пое въздух.
— Работя за Отдела по човешките права. В горещите точки винаги има нарушения на човешките права. В Париж няма много работа за мен.