Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
„Другите се връщат“ — беше казал тролокът. Другите тролоци щяха да се върнат във фермата. И с тях — жив мърдраал, Чезнещ. В преданията се разказваше, че Чезнещите са двадесет стъпки високи и че яздят сенки вместо коне. Когато един Чезнещ се извърне, изчезва и никаква стена не може да го спре. Свършваше онова, за което беше дошъл, и веднага изчезваше.
Пъшкайки от усилие, той обърна тялото на тролока, за да измъкне меча — едва се сдържа да не избяга, когато видя отворените очи на чудовището да го гледат. Цял миг му беше нужен, докато осъзнае, че се взират в него с блясъка на смъртта.
Изтри ръцете си с някакъв скъсан парцал — до тази заран това все още беше една от ризите на баща му — и издърпа меча. Почисти и меча, след което с отвращение пусна парцала на пода. Нямаше време за чистене, помисли си той с горчив смях, едва сдържайки го зад стиснатите си зъби. Не проумяваше как изобщо ще успеят да почистят някога къщата достатъчно, за да може отново да се живее в нея. Ужасната смрад сигурно вече се беше просмукала навсякъде. Но нямаше време да мисли за това. Нямаше време за чистене. Сигурно вече нямаше време за нищо.
Беше сигурен, че ще забрави куп неща, които щяха да им потрябват, но Трам го очакваше, а тролоците щяха да се върнат всеки момент. Започна да събира тичешком всичко, за което се сетеше. Одеяла от стаите на втория етаж и чисти чаршафи за раните на Трам. Наметалата и палтата им. Водният мях, който носеше, когато изкарваше овцете на паша. Чиста риза. Не знаеше дали изобщо ще му остане време да се преоблече, но му се искаше при първа възможност да свали от себе си изцапаната със смрадлива кръв риза. Малките торбички с кора от върба и другите им билки се валяха в калния куп на пода — не можа да се насили да ги докосне.
Едно ведро с вода, което Трам беше донесъл, все още стоеше край огнището, като по чудо необърнато и пълно. С него напълни меха и припряно изми ръцете си с остатъка. След това бързо се заоглежда да мерне нещо необходимо, за което можеше да е забравил. Видя лъка си, прекършен точно по средата. Реши, че това, което е събрал, сигурно ще стигне, и бързо струпа всичко до вратата.
Последното, което изрови от руините по пода, преди да напусне къщата, беше фенер. Вътре все още имаше лой. Запали го с една от свещите и притвори кепенците на прозорците — отчасти заради вятъра, но най-вече за да не привличат вниманието — след което забърза навън, с фенера в едната ръка и меча в другата. Не беше сигурен какво ще завари в обора. Това, което беше видял вече в кошарата, никак не го обнадеждаваше. Но каруцата му трябваше, за да откара Трам в Емондово поле, а за каруцата му трябваше Бела.
Вратите на обора бяха зейнали и едната поскърцваше, люшкана на пантите си от вятъра. Бела и кравата ги нямаше. Ранд бързо отиде зад обора. Каруцата беше полегнала настрана, половината спици на колелата бяха строшени, единият ок също.
Отчаянието, което досега беше сдържал, го изпълни. Не беше сигурен, че ще успее да домъкне баща си до селото, дори Трам да склонеше да го носят. Болката от това можеше да убие Трам побързо дори от треската. И все пак това беше единствената останала възможност. Тук беше направил всичко, което беше по силите му. Но преди да се обърне и да тръгне към леса, очите му се спряха на прекършения прът на каруцата и той се сети какво може да направи.
Припряно започна да сече с меча втория ок. Със задоволство забеляза, че от дървото захвърчаха трески, и продължи да сече толкова бързо, колкото щеше да го направи със секира.
След като отсеченият ок падна на земята, той изумен погледна острието на меча. И най-наточената секира щеше да се изтъпи при такава сеч в толкова здраво дърво, но острието на меча продължаваше да блести дори ненащърбено. Той го докосна с пръст и охна. Мечът продължаваше да е остър като бръснач.
Но нямаше време за чудене. Духна фенера — нямаше защо на всичко отгоре да подпалва и обора, — вдигна двата пръта и затича да прибере нещата, които беше струпал на входа.