Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Сега Магелан обеща след завръщането си в Испания да дойде отново с много по-голяма военна сила и да направи краля на Зубу най-силния владетел на всички тези острови като награда за това, че той пръв се реши да приеме християнската религия. Кралят му благодари, като вдигна събраните си ръце към небето, и горещо помоли адмирала да остави повече мъже на остров Зубу, които ще могат да го посветят в тайните на християнската религия. Магелан обеща да изпълни тази молба при едно условие — че ще му бъдат поверени двама младежи от знатен произход. Тях той искаше да вземе със себе си в Испания, за да изучат там испански език и след завръщането си на острова да могат да опишат всичко, което са видели в най-могъщата страна на света.
Изправихме един голям дървен кръст в средата на площада и след това обявихме, че всеки, който е решил да приеме християнската религия, трябва да унищожи досегашните идоли и да постави на тяхно място в колибата си кръст; на този символ островитяните трябва да се молят всяка сутрин, преди да са сложили храна в стомаха си, като коленичат пред него и произнесат една молитва, на която Магелан ще ги научи. Освен това тяхно задължение ще бъде да укрепват вярата си в Христос с добри дела. Всички местни жители обещаха да се придържат към тези напътствия.
След тези думи адмиралът хвана краля за ръка и го увери, че се е облякъл целият в бяло само за да покаже искрената си любов към племената на тези острови. После го поведе към арката. Първи се покръстиха кралят, принцът, кралят на Масао и сиамският търговец. Последваха ги още петстотин други островитяни. Кралят, който досега се бе наричал раджа Хумабон, получи името на краля на Испания, принцът бе наречен Фернандо, кралят на Масао — Йоханес. Един друг знатен островитянин кръстихме Фернандо, търговеца Кристофоро. На останалите бяха дадени други имена. Тази церемония бе последвана от тържествена литургия. След това адмиралът покани всички покръстени на обед, но те отказаха и само ни придружиха до лодките. Когато се качвахме в тях, оръдията отново ги приветствуваха.
След като се наобядвахме, отправихме се заедно с нашия пастор към сушата, за да покръстим кралицата и другите жени. Близо четиридесет жени се възкачиха на арката. Аз показах на кралицата една малка статуя, която изобразяваше светата Дева с малкия Христос, и тя със сълзи на очи ме замоли да й я подаря, за да я постави на мястото на досегашните идоли. При покръстването кралицата получи името Хуана. Така се наричаше майката на испанския крал. Жената на принца нарекохме Катерина, а кралицата на Масао — Елизабет. Този ден ние покръстихме близо осемстотин души — мъже, жени и деца.
Кралицата, много млада и необикновено красива жена, носеше дреха от бяло и черно платно, а на главата си — голяма шапка от палмови листа, която наподобяваше папска тиара. Без това украшение за главата във форма на слънчобран кралицата не излиза. Устните и ноктите й бяха оцветени в ярко червено.
На свечеряване кралят и кралицата, следвани от голяма тълпа, дойдоха на брега. Адмиралът ги изненада с фойерверк и с оръдейна канонада, която сега дори ги забавляваше. Адмиралът и кралете се обръщаха един към друг с „брате“.
Осем дни ни бяха необходими, за да покръстим всички жители на Зубу и на съседните острови. На един от островите имаше село, чиито жители се възпротивиха да се подчинят на краля и на нас. Ние опожарихме това село, издигнахме насред площада кръст в знак на това, че жителите му са били езичници. Ако бяха мохамедани, щяхме да издигнем каменна колона, която да олицетворява твърдостта на техните сърца, защото мохамеданите се поддаваха много по-мъчно на покръстване от езичниците.
Адмиралът слизаше всеки ден на сушата, за да присъствува на литургията. Непрестанно се явяваха островитяни, които желаеха да станат християни. Магелан написа един катехизис за тях, обясняваше им учението на нашата религия. Най-ревностните слушатели получаваха подарък стъклени мъниста.
Един ден кралицата също дойде на литургията. Пред нея вървяха три млади островитянки, всяка от които държеше в ръцете си по една шапка. Самата кралица бе облечена в черно-бяла рокля и заметната с голям копринен воал с втъкани златни ивици, който стигаше до хълбоците. Следваха я десет други жени. Облеклото им се състоеше от тесен, изплетен от листа колан, който припасваше кръста, и малка шапка от палмови листа. Кралицата се поклони пред олтара и след това седна на бродирана копринена възглавница. Адмиралът я поръси с розова вода, чието ухание жените на тази страна особено обичат. Понеже Магелан знаеше, че на кралицата много и харесва малкият Христос, подари й една статуетка и я помоли да я почете, като я постави в своите покои на мястото на идолите, с които тя още не можеше да се раздели.