Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Намерението на адмирала бе да усили властта на покръстения крал. Затова той му заповяда да се явява на литургия в копринена дреха и да води със себе си и двамата си братя. Единият от тях, бащата на престолонаследника, се казваше Бендера, а другият Кадайо. Той нареди на още неколцина вождове да идват на литургията, а именно: Симиут, Сибуайа, Сисакат, Магалибе и други.
След литургията Магелан им заповяда да се закълнат, че винаги ще се покоряват на краля на Зубу. Те сториха тона и целунаха ръка на покръстения си владетел. Веднага след това адмиралът накара краля на Зубу да се закълне, че той от своя страна завинаги ще се подчинява на краля на Испания и ще му остане верен. След като кралят изрече тази клетва, адмиралът измъкна сабята си от ножницата и пред лицето на светата майка обясни на краля, че е по-добре да умре, отколкото да наруши клетвата. Той потвърди думите си с клетва пред светата Дева, в живота на своя господар и в светата одежда, която носеше в чест на свети Якоб.
Подир тази церемония адмиралът подари на краля кресло от червено кадифе и го прикани никога вече да не сяда на земята, а да нарежда всеки път да отнасят това кресло там, накъдето се запътва и той. Обясни му също как трябва да се държи според новото си положение.
Кралят даде тържествено обещание да изпълнява тези напътствия. За да покаже на адмирала колко му е благодарен и колко го обича, той нареди да му връчат скъпите дарове, които бе приготвил: две много големи златни обици, две златни гривни и две златни скоби за краката — най-скъпата украса на кралете на тези страни, защото всички владетели тук ходят голи и боси, единственото им облекло е парче памучен плат, което покрива хълбоците и стига до коленете.
Адмиралът бе заповядал на краля и на всички други новопокръстени да изгорят досегашните си идоли и те тържествено бяха обещали да го направят. Скоро обаче установихме, че островитяните не само бяха запазили изображенията на своите богове, но и продължаваха да им принасят кървави жертви. Те не отричаха това и си служеха винаги с едно и също готово изречение; че не принасяли тези жертви за себе си, а за един болен, който от четири дни вече не можел да проговори. Този болен бе братът на краля, когото на острова смятаха не само за най-умния, но и за най-храбрия мъж.
Адмиралът им обясни, че ако наистина вярват в Исус Христос трябва начаса да изгорят идолите и да покръстят болния. Само така той би могъл да си възвърне здравето. Ако това не стане, адмиралът ще се остави да му отсекат главата. Кралят заяви, че е съгласен. По този начин той доказа, че носи истинската вяра.
Ние потеглихме в тържествена процесия от площада към къщата на болния, който наистина не можеше вече да произнесе нито дума и не бе в състояние да движи крайниците си. Пасторът покръсти него, двете му жени и десетте му дъщери и поръси със светена вода помещението, в което лежеше. Подир всичко това адмиралът запита болния, осъден, както изглеждаше, завинаги да бъде ням, как се чувствува. Той начаса отговори, че му е по-добре. Това бе едно истинско чудо на нашето време.
Адмиралът коленичи и благодари на бога за подкрепата. След това даде на принца чаша разхладително питие, розова вода, розово масло и малко захар. Подари му също така дюшек, чаршафи, възглавница, жълта вълнена завивка и специално вино за усилване.
На петия ден след покръстването принцът стана от болничния одър, възвърнал напълно силите си. Първото нещо, което направи, бе в присъствието на краля и на целия народ, да изгори един идол, който няколко стари жени грижливо криеха в дома му, за да му отдават почит. Принцът нареди също така да бъде разрушен и намиращият се на брега на морето храм, в който народът се събираше, за да изяде принесеното в жертва на идолите месо. Островитяните приеха с одобрение това разрушение и сами решиха да изгорят всички идоли и най-вече тези в кралския дворец. Когато ние се пръснахме, те започнаха да викат в чест на испанския крал: Да живее Кастилия!
Идолите в тази страна са дървени, боядисани и отзад издълбани. Ръцете и краката им са разперени, а ходилата вдигнати нависоко. Лицата им са едри, с необикновено широка уста, в която стърчат четири зъба, прилични на бивниците на глиган. Понеже говоря за идолите на тези островитяни, искам да опиша и някои техни суеверни церемонии или поне една от тях — освещаване на свиня.