Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Попитах дон Хуан на какво се дължи този особеност; отвърна ми, че е свързана със сковаността на моята събирателна точка. Той ми обясни, че притежавам опасна склоност към морализъм, понеже съм бил отгледан от стари хора, които са насадили у мен старчески възгледи. По неговите думи, с настояванията си да поглъщам психотропни растения той само се опитвал да поразклати събирателната ми точка и да й придаде минималната необходима подвижност.
— Ако не доразвиеш този минимум — продължи дон Хуан, — или ще станеш още по-голям моралист, или пък ще се превърнеш в истеричен магьосник. Аз не ти говоря разни неща за древните магьосници с цел да ги очерня, а за да те противопоставя срещу тях. Рано или късно събирателната ти точка ще се сдобие с по-голяма подвижност, която все пак няма да е достатъчна, за да компенсира способността ти да бъдеш като тях: моралист и истеричен.
— Как мога да избягна всичко това, дон Хуан?
— Има само един начин. Магьосниците го наричат „безусловно разбиране“. Аз го наричам „романтична връзка със знанието“. Това е силата, с която си служат те, за да узнават, да откриват, да се удивляват.
Той смени темата и продължи обясненията си за фиксирането на събирателната точка. Според неговите твърдения, когато видели, че при децата събирателната точка постоянно се движи от някакви вибрации и променя мястото с лекота, древните магьосници си направили извода, че нейната обичайна позиция е плод на навика, а не е нещо вродено. А когато видели, че само при възрастните тя е фиксирана на едно място, предположили, че специфичното й разположение води до специфичен начин на възприемане. Чрез продължителна употреба този начин се превръща в система за интерпретиране на сетивната информация.
Според дон Хуан, тъй като сме въвлечени в тази система по силата на факта, че сме родени в нея, още от раждането си ние упорито се борим да приспособим начина си на възприемане към изискванията на тази система, която ни управлява цял живот. Следователно древните магьосници били напълно прави в убежденията си, че именно актът на нейното отхвърляне и директното възприемане на енергията превръщат даден човек в магьосник.
Дон Хуан изрази удивлението си от онова, което нарече най-голямото постижение на човешкото ни възпитание: заковаването на събирателната ни точка на обичайната й позиция; щом тя вече е прикрепена там, нашата възприемателНа способност може да бъде обучена как да интерпретира онова, което възприемаме. С други думи, тогава ние можем да бъдем обучени да получаваме възприятия по-скоро от гледна точка на нашата система, отколкото на собствените ни сетива. Той ме увери, че човешките възприятия се отличават с всеобща еднородност, защото събирателните точки на целия човешки род са фиксирани на една и също място.
Магьосниците си изясняват всичко това тогава, когато видят, че щом събирателната точка бъде преместена отвъд определена граница и през нея започнат да преминават нови енергийни нишки от вселената, нашите възприятия изглеждат безсмислени. Причината за това е фактът, че новата сетивна информация е обезсилила системата ни и последната вече не може да ни послужи за съответно интерпретиране.
— Без старата ни система възприятията ни, естествено, са хаотични — продължи дон Хуан. — Но колкото и да е странно, когато всичко вече ни изглежда събсем объркано, тя се окопитва, притичва ни се на помощ и трансформира новите ни неразбираеми възприятия в съвършено разбираем нов свят. Точно както се случи и при теб, когато се взираше в мескитовите листа.
— Какво всъщност се случи тогава, дон Хуан?
— Твоите възприятия известно време бяха хаотични; всичко ти дойде някак наведнъж и системата ти за интерпретиране на света не проработи веднага. После хаосът се подреди и пред теб се разкри един нов свят.
— Отново се връщаме там, откъдето тръгнахме, дон Хуан. Съществува ли онзи свят наистина, или просто беше скалъпен от моето съзнание?
— Действително се връщаме към самото начало и отговорът си е все същият. Онзи свят съществува в конкретната позиция, в която се намираше събирателната ти точка в дадения момент. Налагаше се да имаш компактност, за да го възприемеш, тоест налагаше се да задържиш събирателната си точка фиксирана в онова положение — както и направи. В резултат на това ти за известно време получи цялостно възприятие на нов свят.