Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Но биха ли могли и други хора да възприемат същия свят?
— Да, ако имат еднородност и компактност. Първото означава да запазиш съгласувано една и съща позиция на събирателната точка. Древните магьосници наричали придобиването на еднородност и компактност извън обикновения свят „прикриване за улавяне на възприятието“.
— Изкуството на прикриването — продължи той, — както вече съм ти казвал, е свързано с фиксирането на събирателната точка. Древните магьосници чрез практически занимания открили, че колкото и да е важно преместването й, още по-важно е да я закрепиш на новото й място, където и да е то.
Той ми обясни, че ако събирателната точка не застане неподвижно, няма как да получим свързани възприятия; ще наблюдаваме само калейдоскоп от откъслечни образи. По тази причина древните магьосници наблягали еднакво и на сънуването, и на прикриването. Едното изкуство не може без другото, особено що се отнася до онзи род дейности, с които древните магьосници се занимавали.
— Какви били дейностите им, дон Хуан?
— Те ги наричали „лабиринтите на второто внимание“ или „Великото приключение в неизвестността“.
Той каза, че тези дейности произлизат от разместванията на събирателната точка. Древните магьосници се научили не само да преместват събирателните си точки до хиляди позиции на повърхностна или във вътрешността на енергийните cu фигури, но и да ги фиксират в тези нови положения и така да запазят собствената си компактност за неопределено време.
— И каквабила ползата от това, дон Хуан?
— Тук не става дума за някаква полза. В този случай можем да говорим само за крайни резултати.
Той ми обясни, че степента на компактност у древните магьосници им позволявала да се превръщат — физически и по отношение на възприятията — във всичко, което им налагали специфичните позиции на техните събирателни точки. Те можели да се трансформират във всяко нещо, за което разполагали със специфичен инвентар. Този инвентар, каза дон Хуан, включва всички детайли на възприятието, които трябва да участват, за да се превърнеш, например, в ягуар, птица, насекомо и какво ли не.
— Много ми е трудно да повярвам, че подобна трансформация е възможна — казах аз.
— Възможно е — увери ме дон Хуан. — За теб или мен може би не чак толкова, но за тях това било нищо работа.
Той каза, че древните магьосници притежавали изключителна подвижност. Трябвало им само най-незначително преместване на събирателната точка, най-малък възприятиен знак от тяхното сънуване, и те веднага издебвали възприятието си, пренастройвали компактността си съобразно с новото състояние на съзнанието си и се превръщали в животни, в птици, в други хора или в каквото и да е.
— Но не е ли това същото, което правят и душевно болните — измислят си своя собствена реалност?
— Не, не е същото. Душевно болните си изграждат въображаема реалност, защото нямат никаква предварително поставена цел. Така те внасят хаос в хаоса. Магьосниците, за разлика от тях, внасят ред в хаоса. Тяхната предварителна и върховна цел е да освободят възприятието си. Магьосниците не си измислят онова, което възприемат; те възприемат енергията директно и откриват, че се намират пред един непознат нов свят, който може да ги погълне изцяло, защото е не по-малко реален от всички реални за нас неща.
Тогава дон Хуан ми даде ново обяснение на онова, което се беше случило с мен, когато се взирах в мескитовите листа. Той каза, че най-напред съм възприел енергията на дървото. На субективно ниво обаче съм бил убеден, че сънувам, защото съм си служел с похвати от областта на сънуването. Според неговите уверения, прилагането на такива похвати в ежедневния свят било едно от най-ефективните изобретения на древните магьосници. Благодарение на този метод възприемането на енергията отначало напомняло някакъв сън, вместо да е напълно хаотично, докато в даден момент възприятието се пренастройвало и магьосникът се озовавал пред един нов свят — точно както беше станало и с мен.
Казах на дон Хуан какво ми беше хрумнало тогава, макар че не смеех и да си го помисля: че онази гледка, разкрила се пред мен, не бе нито сън, нито ежедневна реалност.
— Съвсем вярно — отвърна той. — Колко пъти съм ти го казвал, а ти смяташ, че просто си бая едно и също. Зная колко трудно е за ума да допусне такива безумни възможности да се превърнат в реалност. Но други светове действително съществуват! Te ce обгръщат взаимно, също като люспите лука. Светът, в който живеем, е само една от тези люспи.